Речник на турските думи Ш~Я

Ш

шадраван м. – специално декоративно приспособление с течаща в различни фигури вода, водоскок, фонтан; „şadirvan”, турски от перс.

шайка ж. – гвоздей

шал м. – голям къс вълнена, копринена или друг тип материя, който служи за намятане на рамената, забраждане или увиване на врата; „şal”, турски от перс.

шалвари мн. – силно набрани в кръста горни гащи, широки потури; „şalvar”, турски

шамар м. – 1.Удар по лицето с ръка, плесница. 2.прен. Неочакван удар срещу някого.; „şamar”, турски

шамия ж. остар. – тънка кърпа за глава; „Sam“ – Дамаск, турски от ар.

шам-фъстък ж. – 1.Вид дърво от района на Средиземно море и Мала Азия, което ражда дребни плодове. 2.Плодовете на това дърво; вид ядки.; „Sam”, турски от ар.

шандан м. – свещник, турски от перс.

шап м. – остро вирусно заболяване на добитъка, при което копитата се възпаляват и окапват.; „şap“, турски

шарапана (шарапхана) ж. диал. – голям продълговат съд, направен от издълбано дърво, в който се слага гроздето при гроздобер; „şaraphane”, турски

шарлаган м. – растително масло; „şirlağan”, турски

шарлатан, (-ин) м. разг. – измамник, мошеник; „şirlatan”, турски

шафран м. – луковично растение с жълти цветове, от което се добива жълта багра; „safran”, турски от ар.

шах м. – 1.Монарх или владетел на област в някои източни страни. 2.Шахмат. 3.Дървена или метална кутия с шахматни фигури, която, като се разтвори, е разградена като шахматна дъска. 4.Ход в шахмата, с който се заплашва непосредствено противниковият цар. 5.прен. Положение без изход, без надежда.; „şah”, турски от перс.

шашав прил. разг. пренебр. – шантав, занесен, завеян; „şaşi”, турски

шашардисвам (се) разг. гл. – обърквам, смайвам, изумявам се; „şaşmak, şaşirmak”, турски

шашарма ж. разг. – 1.Бъркотия. 2.Измама, шашма.; „şaşirmak”, турски

шашкам (шашвам) гл. разг. – 1.Объркам, плаша, смайвам. 2.Учудвам, изненадвам, правя силно впечатление.; „şaşi”, турски

шашкън, (-ин) м. разг. неодобр. обидно – глупав, смахнат, объркан човек; „şaşkin”- изумен, смаян;турски

шашма ж. разг. неодобр. – 1.Шашарма. 2.Неизвестен предмет, свързан с техниката. 3.Шмекерия. Измама.; „şaşma”, турски

шаяк м. – груб вълнен плат за горни дрехи; тънка аба; „şayak”, турски

шевик – пъргав

шега ж. – 1.Закачлив израз или постъпка, която предизвиква смях, веселие, закачка, майтап. 2.прен. Нещо, което не създава грижи, не изисква задълбочение.; „şaka”, турски

шегаджия м. – човек, който обича и умее да се шегува, шегобиец; „şakaci”, турски

шейтан м. остар. – аналог на дявола в исляма; „şeytan”, турски от арабски

шейх м. – 1.Старейшина на арабско племе. 2.Религиозен мюсюлмански водач. 3.прен. Богат човек; първи човек.; „şeyh”, турски от арабски

шекер м. остар. разг. – захар; „şeker”, турски

шем ж. – свещ

шемет м. – 1.Замайване, световъртеж. 2.Унес, омая. 3.прен. Особняк, разсеян човек.; „şamata”- врява, шум; турски

шен прил. неизм. диал. – весел. Жизнерадостен, бодър; „şen“, турски

шербет (шурб, шурп, шурбет, сиреп) м. – твърде подсладено безалкохолно питие от вода и захар; „şerbet”, турски от ар.

шерден м. – 1.Дял от стомах на преживно животно. 2.Свинско дебело черво като ястие.; „şerden“, турски

шиник м. – крина

шира ж. – гроздов сок в процес на ферментация; „şarap”- вино; турски от перс.

шиш м. – 1.Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. 2.Голяма игла за плетене със същата форма.; „şiş“, турски

шише ср. – 1.Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка, бутилка. 2.Количество течност в такъв съд. 3.Стъклено приспособление за газена лампа с подобна форма.; „şişe”, турски

шишко м. разг. подигр. – дебел човек; „şişko”, турски

шишче ср. – 1.Малък шиш. 2.Количество месо, нанизано на шиш.; „şiş”, турски

шкембе ср. – 1. Допълнителен стомах на преживно животно. 2.прен. Издаден напред корем, тумбак. 3.Чорба от почистено телешко или свинско шкембе; шкембе-чорба.; „işkembe”- корем, търбух; турски от перс.

шмекер м. разг. ирон. – човек, който шмекерува, шарлатанин, измамник, хитрец на дребно; „şeb” и ”keri”- нощна работа; турски от перс.

шмекерия м. разг. ирон. – хитрина, измама, шарлатанство, турски от перс.

шубе ср. – съмнение, страх

шукюр – слава, Богу, най-после

Щ

Ю

юва ж. – 1.Човек без постоянно свърталище и работа. 2.Безстопанствен добитък; „yuvasiz”, турски

югурт м. – кисело мляко; „yoğun”, турски

юджурът м. – наем за полски имот; „ücret”, турски ор ар.

юз – 1.Чаша или съд, който събира сто драма; 2.Мярка за обем, равна на ¼ ока; „yüz”, турски

юзбашия, юзбаши м. истор. – стотник, капитан в турската армия или полицейски началник; „yüzbaşi”, турски

юзениче ср. – стъкло с вместимост 100 драма или малко повече от 300 грама; „yüz”, турски

юзлюк, юзлук м. – 1.Монета от сто пари.; 2.Чаша или съд, който събира сто драма.; „yüzlük”, турски

юзтюбеч м. – цинков или оловен окис, употребявани като лекарство; „üstübeç”, турски

юзъ (юзче) м. остар. – съд с вместимост сто драма или ¼ ока; „yüz”, турски

юк м. - товар

юлар м. – 1.Оглавник. 2.Повод на оглавника.; „yular“, турски

юмрук м. – 1.Човешка длан със стиснати към нея пръсти. 2.Насилия, терор.; „yumruk”, турски

юнюк м. – гръклян

юрвам (се) гл. разг. – хуквам стремително, спускам се, връхлитам, нахлувам, нахълтвам; „yürümek”- вървя, ходя; турски

юрган м. – дебела завивка за спане с пълнеж от вълна или памук; „yorgan”, турски

юрдечка ж. – патица; „ördek”, турски

юреклия – сърцат

юрнек м. – образец, модел; „örnek”, турски

юрт м. диал.– запустяло дворно място; „yurt”, турски

юртище ср. – празно, запустяло място между къщи; „yurt”, турски

юртлук м. – 1.Имение, чифлик, земя. 2.Пусто място.; „yurtluk”, турски

юрук м. – турски пастир, скитник из Родопите и Стара планина; „ürük”, турски

юруш м. разг.– 1.Масово нападение; пристъп, атака. 2.междум. Право напред, нападай!; „yürüyüş“- ход, движение, турски

юрюк м. – който издържа на вървеж, на ходене; „yürük”, от турски

юрюкбедевия м. – за кон – бърз и от арабска порода; „yürük”, от турски и „bedevi”, от арабски

юря – вик за помощ; идвайте; „yürümek”, турски

юсмувам гл. – лудувам; „yosma”, турски

юсте – горница

юстюн – по-горен, който превъзхожда; „üstün”, турски

ютия ж. – 1.Железен уред, който след нагряване се използва за гладене на тъкани и дрехи. 2.жарг. ирон. Пистолет.; „ütü”- уред за гладене на дрехи, турски

юфка ж. – 1.Изсушени тестени кори. 2.Ястие, приготвено с такива кори.; „yufka”, турски

юхаа ж. – подигравка; „yuha”, турски

Я

яба ж. – дървена вила; „yaba”, турски

ябана ж. – чужбина; „yaban”- пустиня, дива местност; див, чужд, турски от перс.

ябанджийски – чужд, външен; „yabanci”, турски

ябанджия м. – чужденец, странник, другоселец; „yabanci”, турски от перс.

ябелие ср. – ремък за точене на бръснач

яваш нареч.– 1.Бавно, полека, едва-едва.; 2.прил. неизм. остар. Мек, който не е лют(за тютюн); „yavaş“, турски

явруйче ср. – дете, малко новородено животно, пиленце; „yavru“, турски

яврум – Мое дете, душичке моя!; „yavrum”, турски

ягджии мн. – категория зависимо население със специални задължения към Османската империя.; „yağcilar”, турски

яглия – 1.Мазен, тлъст, маслен.; 2.Пресен.; „yağli”, турски

ягмисам гл. – похабя; „yağma etmek”, турски

ягмосам гл. – ограбя, обера; „yağma etmek”, турски

ядец м. – 1.Чаталеста кост от гърдите на птица, която се чупи при обзалагане. 2.Дума, която се произнася при печелене на облог. 3.прен. Напразно, загуба, несполука.; „yâdes”, турски

язаджия м. – писар; „yazici”, турски

язлък м. – отворено помещение на къща пред стаите; пруст, отвод; Място пред къща на открито, но под покрив; „yazlik”, турски

язма ж. – кърпа от тънка щампована материя; „yazma”, турски

язък межд. разг. – жалко; „yazik”, турски

яй м. – пружина на кола, ресор; „yay”, турски

яйлак ср. – лятно планинско пасище; „yayla”, турски

яйлия – който е с яйове /с пружини, с ресори/; „yayli”, турски

яка ж. – част от дреха, която е около врата; „yaka”, турски

якалък м. – отделна, непришита яка на риза; „yakalik”, турски

якия ж. – късче плат с намазано лековито вещество за поставяне върху болно място; мушама, лапа, пластир; „yaki”, турски

якъщиса гл. – намести

ялак м. – корито

ялан ж. – остар. лъжа; „yalan”, турски

яланджия м. диал. – лъжец; „yalanci”, турски

ялдъз ж. – 1.остар. Жълтица, позлата. 2.диал. Астра, богородичка. 3.Гергина.; „yaldiz”, турски

ялдъзка ж. – златна монета, жълтица; „yaldiz”, турски

яма' ж. диал. – кръпка; „yama”, турски

яма ж. остар. – облага, получена незаслужено без труд и без заплащане; грабеж, плячка; „yağma”, турски

ямак м. – граничар при еничарите; „yamak”, турски

ямурлук м. – традиционна връхна дълга дреха или наметало с качулка; „yağmurluk”, турски

ян м. – 1.Китена черга, килим. 2.Страничен ремък на каруца.; „yan”, турски

ян-ач ж. – греда в основите

янгън м. – пожар; „yangin”, турски

янджик м. – пастирска торба; „yancik”, турски

янкеселджилък, янкеселджилик м. – кражба, джебчийство, грабителство, хайдутлук; „yankesekcilik”, турски

янлъш – 1.Лъжлив, погрешен, сбъркан, неистински. 2.Грешка.; „yanliş“, турски

янлъшлък м. – грешка, недоразумение; „yanlişlik“, турски

янък - изгорял

янъш – строй се

япия ж. – сграда, здание, постройка; „yapi”, турски

яптърдисвам, яптърдисам гл. – поръчвам да направят; „yaptirim”, турски

япънджак, япанджак, япунджак ж. – клашник, ямурлук, дъждобран

япъщиса гл. – залепи

яр м. – 1.Стръмен бряг.; 2.Пропаст, дол.; „yar”, турски

яра ж. – рана, мъка; „yara”, турски

ярадисвам гл. – понасям, полезен съм; „yaramak”, турски

яралия – ранен; прен. огорчен; „yarali”, турски

яран м.- приятел, другар; „yâran“, турски

ярдъм ж. – помощ; „yardim”, турски

ярдъч ж. – хвойна; „ardiç”, турски

яредиса, аръдиса гл. – понрави му се, подобря му

ярма ж. – храна за добитък от едро смлени зърнени храни, обикновено посолени; кърма; „yarma”, турски

яруга ж. – пропаст; „yar”- вир, водовъртеж, дол; турски

ясак – забранен; „yasak”, “Сторвам ясак“ – забранявам, турски

ясакчия м. – човек, който охранява някого на път; пазач, телохранител; „yasakçi”, турски

ястъклия, ястаклия – 1. за мустаци: Бухнали, буйни; 2.Пухкав, мек.; „yastik””, турски

ястък м. – 1.Възглавница. 2.Миндер. 3.Леха за разсад.; yastik”, турски

ятаган м. – къса крива сабя, по-широка към върха, отколкото към дръжката; „yatağan”, турски

ятак м. – 1.Легло, креват. 2.Място за нощуване, свърталище. 3.Укри-вател и помощник на дирени от властта лица.; „yatak”, турски

яхна ж. – маслобойна; „yağhane”, турски от перс.

яхния ж. – традиционно не много гъсто народно ястие, приготвено със запръжка; „yahni”- турски, “yağni”- перс.

яху междум. – Ей! Ей ти! Чуваш ли! Абе! Хей!, „yahu”, турски от ар.

яхудия м. – евреин; „yahudi”, турски от ар.

яхър м. – разг. обор; „ahir”, турски от перс.

яша – Да живее!; „yaşa”, турски

яшмак м. – покривало за глава и лице на жените мохамеданки; „yaşmak”, турски