Речник на турските думи С~Т

С

сабаха-карши – на разсъмване
сабахле, (сабахлем, сабахлен) нареч. разг. – 1.Утре. 2.Рано сутрин; сутринта, заранта.; „sabahleyin”, турски от ар.

савак м. – преграда за протичане на вода в канал, тръба и др.

саде - само

саз м. – тръстика; струнен музикален инструмент

саздърма ж. – консервирано месо; „sizdirma”, турски

сай м. - леха

сайбия/сахъб м. остар. неодобр. – собственик, притежател, стопанин;

„sahip, -bi”, турски от ар.

сайвант м. – подслон, вход, навес, сушина; „sayvan”, турски от перс.

сайгия ж. – почест, уважение

сайде, сааде – само: „Тука има сайде куфари!“

сакат прил. – недъгав, инвалид; „sakat”, турски

сакатлък м. разг. неодобр. – нараняване, недостатък, повреда, негодност; „sakatlik”, турски от ар.

сакатя (се) гл. диал. – наранявам (се); „sakat”, турски

саклет (съклет) м. разг. – състояние на нетърпение, притеснение; „siklet”, турски

сакън част. разг. – не бива, недей; по никакъв начин, в никакъв случай, „sakin”, турски

сакънтия ж. - недостиг
сакъз м. остар. – вид дъвка; „sakiz”, турски

сакън – забранявам, заплашвам; недей

сал м. – плавателно средство, направено от сковани дъски или свързани помежду си дървета; „sal”, турски

сал (салт) нареч. диал. – само; „salt”, турски

салаам – здраво, яко

салгън ж. – напаст (болестна)

салдиса гл. – нападна

салкъм м. – акация; „salkim”- грозд, чепка, акация; турски

салма ж. – навес

салтамарка ж. – 1.остар. Къса горна дреха, обшита с кожа. 2.прен. разг. Старо, протрито палто.; „saltamarka”, турски

салтанат м. разг. – церемония, която придава тържественост, показност; „saltanat”, турски

салтанатлия прил. разг. – който е свързан с тържествена, показна церемония, салтанат; „saltanatli”, турски

салца ж. – доматено пюре; „salça”, турски

самал/самгал м. – доен добитък

самар (семер), м. диал. – удобна възглавница за носачи на тежки предмети върху гърба на добитък; „semer”, турски

самун м. остар. разг. – отделна бройка хляб; „samun”, турски

сан м.- кошара

санджак м. остар. – административен окръг; „sancak”, турски

сандък м. – 1.Четвъртит съд от дъски или метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. 2.Ковчег за погребване на мъртвец. 3.Дъсчена каросерия на каруца.; „sandik”, турски

санким част. – 1.В края на краищата. 2.Нима, да не би да.; „sanki”, турски

сап м. – дръжка на инструмент

сарай м. – 1.остар. Дворец, палат голяма и богата къща. 2. мн. жарг., нов. Футболисти от турския отбор „Галатасарай“.; „sarai”, турски

сараф, (-ин) м. – човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели; „sarraf”, турски

сарахош, (-ин) м. диал. обидно – пияница, лъжец; нечист, несериозен човек; „sarhoş“, турски

сарач м. – занаятчия, който се занимава с изработването на седла, юзди, хамути и други за коне или магарета; „saraç”, турски

сарма ж. – вид ястие, приготвено от завиване на плънка в листо; „sarmak”, турски

сархат м. - простор

сарък м. разг. – прът, тояга, вършина; „sirik”, турски

сарък м. диал. – препаска за глава, панделка; „sarik”, турски

сатър м. – вид голям и широк кухненски нож за кълцане на месо; „satir”, турски

сахан м. остар. – малък меден бакърен съд за ястия; медно блюдо; „sahan”, турски от ар.

сахат (саат) м. остар. – 1.Час, време. 2.Часовник.; „saat”, турски

сахатник м. – часовник

сахи нареч. – наистина

сач м. – направен от глина съд за печене

сачак м. диал. – стряха;„saçak”, турски

сачма (съчма) ж. – кълбесто куршумче, дребно като зърно, за пълнене на патрон; „saçma”, турски

сащисвам (сащисам) гл. разг. – слисвам, учудвам, обърквам, впечатлявам, смайвам; „şaşirmak”, турски

саяджийка ж. остар. – жена обущар, която изработва кожената част на обувки; „sayaci”, турски

саяджия м. остар. – майстор обущар, който изработва кожената част на обувки; „sayaci”, турски

себап м. – добро дело, благодеяние, добрина; „sevap”, турски от ар.
севда ж.- 1.Любов. 2.Любовник, изгора.; „sevda” – любов; турски

севдалия прил. неизм. диал. – който буди любов, обич; „sevdali”, турски

севдосвам (севдосам) гл. – да възбудя любов; „sevda” – любов; турски

седеф м. – 1.Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки. 2.Мънисто от такова вещество.; „sedef”, турски

седефен м. – който е направен от седеф; „sedefli”, турски

сеиз, (-ин) м. диал. – 1.Коняр, конегледач. 2.Слуга.; „seyis”, турски

сеир м. разг. – зрелищно събитие; „seyir”- ход, движение, зрелище, турски от ар.

сеирджия м. – зрител, наблюдател; „seyirci”, турски

сейменин м. остар. – турски военен полицай; „seğmen”, турски

секлем м. – половин чувал за житни храни

селинтия ж. – нанос (речен)

селям м. остар. – поздрав, приветствие; „selâm”, турски

селямлък м. - 1.Церемония по посрещането на турския султан в джамията за тържествена петъчна литургия. 2.Приемен мъжки салон в турска къща.; „selâmlik”, турски

семерджия м. диал. – занаятчия, който прави и продава самари; „semerci”, турски

семт м. – посока, местонахождение

сербез прил. неизм. разг. – дързък, смел; „serbest”, турски от перс.

сербезлък м. – дързост, смелост; „serbestlik”, турски

сергия ж. – щанд на открито за продаване на различни стоки; „sergi”, турски

сердар м. – главатар, войвода; „serdar”, турски от перс.

сермия ж. – главница (пари)

серсем, (-ин) м. разг. обидно – 1.Глупак, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак. 2.Лош, недоброжелателен човек.; „sersem”- 1.Замаян, захласнат, зашеметен. 2.Оглупял. 3.Тиква.; турски от перс.

серт прил. неизм. – избухлив, сприхав, лют, дръпнат човек; „sert”, турски

сефа ж. – равнодушие, спокойствие

сефер м. остар. – 1.Война. 2.прен. Пътуване, път с определена цел, задача.; „sifer”- война, турски от ар.

сефте ср. разг. – 1.Първа покупка. 2.Нещо, което се върши за пръв път.; „syftah”, турски от ар.

сефтосвам, (сефтосам) гл. – върша или опитвам нещо за първи път; „syftah”, турски от ар.

сиджимка ж. – недебело въже; „sicim”, турски

силме нареч. – точно

силях (селях) м. остар. – 1.Кожен пояс с прегради за нож, пищов и др. 2.Оръжие.; „silâh”, турски

силяхлък м. – кобур (за оръжие)

симид (симит) м. разг. – вид кифла, малко печено хлебче, направено от бяло брашно; „simit”, турски

синджир м. – 1.Верига от метални халки. 2.Вид проста плетка. 3.прен. Неотлъчно, неразделно, от един на друг, в „синджир-марка“.; „zincir”, турски

скеле ср. – 1.Метална или дървена конструкция, която позволява на строителните работници да се качват по-високо и да извършват работа на нея. 2.остар. Пристанище.; „iskele”, турски от итал.

скокут м. – гъдел, гъделичкане

сой м. разг. – произход, род, семейство; „soy”, турски

сокак м. остар. неодобр. – улица; „sokak”, турски от ар.

солук м. разг. – дъх, въздух; „soluk”, турски от ар.

сопа ж. разг. – тояга, голяма пръчка за бой; „sopa”, турски

софра ж. разг. – 1.Ниска, кръгла маса за хранене. 2.прен. Трапеза, гощавка.; „sofra”, турски от ар.

спанак м. – вид зеленчук със зелени листа; „äspanak”, турски от перс.

спахия м. истор. -1.Войник, конник в Османската империя. 2.Турски феодал.; „sipahi”, турски от перс.

суджук м. – вид сух колбас от смляно месо с подправки, наденица; „sucuk”, турски

султан м. истор. – 1.Титла на монарх в някои мюсюлмански страни. 2.Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.; „sultan”, турски от ар.

сулф м. - примирение

сурат м. – човешко лице, образ; „surat”, турски

сусам м. – вид южно маслодайно растение и неговите семена, които се използват в кулинарията; „susam”, турски

съклет м. – притесненост, болестно състояние, досада

съндърдиса гл. – омръзна, досадно

съра ж. – ред, пласт, слой

сърма ж. – посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане; „sirma”, турски

сърт м. – височина

сюнет м. – обрязаване при мюсюлманите и евреите; „sünnet”, турски от ар.

сюнетчия м. – лице, което извършва обрязването при мюсюлманите; „sünnetçi”, турски от ар.

сюргия ж. – брана, влекач

сюрдиса - продължи

сюрек м. - стадо

сюреч м. – клин

сюрия ж. разг. – 1.Стадо, множество, голяма група. 2.прен. неодобр. Множество хора от простолюдието.; „sürü”- стадо; турски

сюрме ср. – ограничител за врата

сюфе ср. – климия, дървен клин

Т

табак м. – лист хартия; „tabak”- лист хартия, чиния, порция;турски

табан м. – 1.Долна част от ходило на крак, която се допира до земята при ходене. 2.Подметка. 3.Вид пещ за хляб.; „taban”, турски

табиет (табият) м. разг. – характер, своеобразност, привичка, навик; „tabiat”, турски от ар.

табиетлия м. разг. – човек със своеобразен характер; „tabiat”, турски от ар.

табиетсайбия м. разг. – човек с изтънчен вкус

табор м. – 1.Турска военна дружина. 2.Дружина изобщо. 3.Стан, лагер, бивак.; „tabor”- дружина, батальон; турски

тава ж. – 1.Плосък меден, бакърен съд, предназначен за печене.

2.жарг. Голяма грамофонна плоча.; „tava”, турски

таван м. – горна част на стая

тавлъ – тлъст, угоен

тазия ж. – хрътка

тай м. диал. – конче; „tay”, турски

тайфа ж. – група хора, обикновено с лош характер, с лоши прояви; „tayfa”, турски

такъми мн. – 1.разг. Рибарски принадлежности; въдици и др. Приспособления за риболов. 2.разг. ирон. Съвкупност от принадлежности с общо предназначение, комплект.; „takim”, турски

таламбаз м. диал. – барабан, тъпан; „tulumbaz”, турски

таласъм м. – според народните представи зъл нощен дух; „tilisim”, турски

талаш, (-ит) м. – отпадъчен материал при дървообработването; „talaş“, турски

талим м. – учение

талимат м. диал. – документ за собственост на добитък; „talimat”, турски от ар.

талян, далян м. – морско статично риболовно съоръжение; „dalyan”, турски
таман (тамам) нареч. разг.- тъкмо, точно, добре; „tamam”, турски от ар.

тамбура ж. – подобен на мандолина народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце.; „tambur”, турски

там-такър – без нищо

тапигьоз м./ж. - безогледен, нечувствителен човек

тапия ж. - 1.остар. Документ за собственост на недвижим имот. 2.разг. Документ, свидетелство, диплома.; „tapu”, турски от ар.

таптисам гл. – изметнал се, заприличал

тарама ж. – разбит хайвер; „tarama”, турски

тарамбука (тарабука) ж. диал. – ударен музикален инструмент с форма на гърне с опъната кожа на отвора му; „darbuka”, турски

таратор м. – студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън, копър; „tarator”- вид салата с орехи, хляб и оцет; турски от перс.

тараш м. жарг. грубо – претърсване, обиск; „taraz”, турски

тараша гл. жарг. грубо – търся, претърсвам; „taraz”, турски

тарикат прил. разг. неодобр. – хитрец; човек, който търси винаги изгода за себе си; „tarikat”, турски

тарикатлък м. разг. неодобр. – хитрина, леснина при постигане на някаква цел или работа, находчивост; „tarikat”, турски

тас м. – метална купа, съд за гребане на вода, медна паница; „tas”, турски от перс.

таскебап м. – ястие от дребни парченца задушено месо и ситно нарязан лук със сос; „taskebap”, турски

тасма ж. – ремъчна ивица, колан
таушан м.- заек; в топоними като "Таушан тепе"

таф ж. – влага

тахан-халва ж. – халва от тахан и захар; „tahin-helva“, „tahin”- препечен млян сусам; турски от ар.

тахтаба ж. остар. – дървеница; „tahtabiti”, турски

тахтъ ж. – цветна ивица в женско облекло

таш м. - камък

ташкън нареч. – премного

тегел м. – 1.Направен с конец от шевна машина шев, линия. 2.жарг. Движение в относително права линия.; „tegel”, турски

тезгях/дест’гях м.– 1.Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, откъдето се обслужват клиентите и където се осъществява плащането. 2.Специална маса, пригодена за дърводелска, обущарска работа и др.; „tazgâh”, турски от перс.

тезелден/тез’елден – на бърза ръка, бързо

тек м. – който е с нечетен брой; „tek”, турски

теклиф м. – отказ

тек-лих – единичен, сам

текме ср. – ритник; „tekme”, турски

телалин м. остар. – глашатай; „tellâl”, турски от ар.

телтия ж. – покривка за животни

теляк м. – работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изстъргване на телата на посетителите; „tellâk”, турски

темане ср. – мохамедански поклон за поздрав с доближаване на дясната ръка до челото, до устата и до сърцето; „temennah”, турски от ар.

тембих м. – възпитателна поръчка, заръка

темел м. остар. – основа на сграда; „temel”- основа, база, основание; турски

темерут, (-ин) м. разг. неодобр. грубо – човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав, мълчаливец; „temerut”, турски от ар.

тенджера ж. – дълбок съд за готвене с похлупак; „tencere”, турски

тензух м. – леко платно от преплетени бели памучни нишки; „tanzuk”, турски

тенеке ср. – тънък метален лист, тънка ламарина; „teneke”, турски

тенекеджия м. – занаятчия, който изработва изделия от тенекия; „tenekeci”, турски

тенекия ж. – 1.Тънък метален лист, тънка ламарина. 2.Висок, четвъртит съд, направен от такъв лист. 3.жарг. Измама.; „teneke”, турски

тепе ср. разг. – 1.Хълм, възвишение, могила. 2.Връх на планина. 3.мн. член. Възвишения в град Пловдив.; „tepe”- връх, хълм, теме на глава; гребен на птици; турски

тепегьоз м. – нахален, безочлив, безсрамен, нечувствителен, нетак-тичен човек; „tepegöz”, турски

тептил - преобразен

тербие ср. - възпитание

терезия (терзия) ж. остар.– уред за уравновесяване, везна; невелир; „terezi”- теглилки, везни, мярка; турски

терзия м. остар. – шивач; „terzi”, турски

терк м. – кройка, образец; особняк човек със странно необичайно държание; „terk”, турски

терлици мн. неутр.– плетени или ушити от дебел вълнен плат домашни пантофи; „terlik”, турски

терс – опак, погрешно

терсене нареч. неизм. разг. – 1.Наопаки, напук. 2.Неудобно, лошо, некомфортно.; „tersine”- наопаки, обратно; турски

тертип м. разг. – маниер, начин, образец; „tertip”, турски от ар.

тескере ср. – 1.истор. Пътен лист за свободно движение в границите на Османската империя. 2.разг. неодобр. Паспорт.; „tezkere”- документ, бележка, писъмце, уволнителен билет; турски от ар.

тесте ср. – множество еднакви предмети с определен брой, обикновено карти за игра, листове и др.; „teste”, турски

тетик – пъргав, подвижен

теферич м. разг. – разходка на открито място на въздух, обикновено с угощение, пикник; „teferrüç”, турски от ар.

тефтер м. – списък, опис, сметководство, турски от перс.

тимар; тимар-хане; бимар-хане м. – лудница; съхранение, запазване

токат м. - юмрук

токмак (тотмак) м. разг. – 1.Дървен чук, чукало за хаванче. 2.жарг. грубо. Здрав, набит човек; здравеняк. 3.прен.Глупав, недодялан човек.; „tokmak”- бухалка, дървен чук, валяк; турски

топ м. – тежко огнестрелно оръдие, артилерийско; „top”, турски

топор м. – брадва; „topor”, турски от перс.

топтан нареч. разг. – всичко изведнъж, изцяло, наедро, колективно; „toptan”, турски

топуз м. – боздуган

торба ж. разг. – платнена чанта, кесия; „torba”, турски

торлак м. -1.Селянин от някои части на България. 2.разг. Простак, селяндур.; „torlak”- неприучен за яздене добитък; турски,

трампа ж. – смяна

туджар м. – търговец

тулум м. -1.остар. Торба, направена от овча кожа за съхраняване и узряване на сирене, масло и др. 2.прен. разг. Шкембе, корем.; „tulum”, турски

тулумба ж. – вид шприцован тестен сладкиш с продълговата форма и залят със сироп; „tulumba”- водна помпа; турски

тумрук м. остар. – дървени окови за краката на човек; „tomruk”, турски

тумрукчия м. остар. – тъмничар; „tumrukçu”, турски

тупурдия ж. – шум, врява, глъчка

тура ж. - 1.Султански монограм върху пари и документи. 2.Страна на монета с герб или друг символ; „tura”, турски от перс.

туршия ж. – зеленчуци, запазени в саламура и оцет; „turşu”, турски

тутка ж. жарг. обидно – човек, който действа бавно, несръчно, мудно; „tutkun”- схванат, несръчен; турски

туткам (се) гл. жарг. – действам бавно, несръчно, пипкам

туч м. – медна сплав, лято желязо, чугун

тънас м. – куп слама с жито на хармана

търмък м. – гребло

тюрбан м. – 1.Чалма. 2.Кърпа, която се навива като чалма около главата.; „tülbent”, турски

тюрлия ж. – вид, разнообразие

тюрлюгювеч м. – 1.Ястие, приготвено от различни зеленчуци. 2.жарг. Пъстра, неуместна смесица. ; „türlü-güveç”, турски

тютюн м. – 1.Едногодишно тревисто растение с големи листа, които съдържат никотин. 2.Листата от това растение, които се обработват и се използват за пушене.; „tütün”, турски

тютюнджия м. разг. – 1.Човек, който обича да пуши. 2.Продавач на тютюн.; „tütüncü”- тютюнопроизводител; турски

тютюнев прил. – което се отнася за тютюн

тюфек м. – пушка