Речник на турските думи З~Й

З

забит(-ин) м. – полицейски началник, „zabit”;турски от ар.

забитлик и забитлък м. – полицейска част; „zabitlik”, турски от ар.

заваал м. – досада, притеснение

завалия м. разг. подигр. – който е за окайване; клет, жалък, беден, нещастен, „zavalli”;турски от ар.

завера ж. – 1.ист. Гръцко въстание за освобождаване от османско робство (1821-1827 г.), в което са участвали и много българи. 2.Въстание на християнско население против турска власт; „Велчова завера“ – Търновското въстание от 1835 г. 3.Заговор.; „sefer”- поход;турски от ар.

загеча гл. – закъснея, забавя се, „geç”;турски

заим м. – 1.ист. Турски големец, спахия. 2.Крепостно владение на спахия.; „zaim”;турски от ар.

заим(-ин) м. – владетел на голям имот, „zaim”;турски от ар.

заиф прил.– мършав, слаб, „zayif”;турски от ар.

зайде – повече, в излишък, „ziyade”;турски от ар.

зайре мн. – зърнени храни, „zahire”;турски от ар.

закум м. – декоративен, вечнозелен храст; олеандър, „zakkum”;турски от ар.

замба ж. – 1.Железен печат за поставяне белег върху твърди предме-ти. 2.Ръчен инструмент за пробиване дупки на кожа, тенекия и др.; „zimba”;турски

замбак м. – цвете крин, лилия, „zambak”;турски

замк м. – остар. лепило от смола, клей, „zamk”;турски

занаят м. - професионално осъществявана дейност за ръчно изработ-ване на изделия; професия, „zanaat“; турски от ар.
зандан м. остар. преносно - 1.Затвор; тъмница. 2.Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда, „zından“; турски от перс.
запт гл. - озаптявам усмирявам; вземам под контрол
заптие ср. истор.- турски стражар преди Освобождението,

„zaptiye“; турски от ар.

заптисвам гл. остар. разг. – 1.Задържам. 2.Слагам ръка на нещо, завладявам.; „zaptetmek”;турски

зар (зарче) м. - 1.Пластмасово или кокалено кубче, по чиито страни са отбелязани точки и се използва в различни игри. 2.прен. Късмет, орисия.; „zar”;турски
зарар м. разг. - загуба; вреда; щета, „zarar“; турски от ар.
зарзават м.- зеленчук, турски

зарзала ж. - 1.Дърво, кайсия. 2.Плодът на дървото кайсия.; „zerdalli”;турски

затъ – лично, явно, „zat”- лице; турски от перс.

зафт м. – напев

захмет м. - труд
зевзек м. разг. ирон. - човек, който се шегува и развлича на гърба на другите, „zevzek“; турски

зеде (зейде) нареч. остар. – излишно, повече, отколкото е необходимо, „ziyade”;турски от ар.

зекят м. – парична помощ, милостиня, задължителна от страна на замогналите се мюсюлмани, „zekât”;турски

зембелек м. – ключалка

зембил м. остар. – платнена торба за продукти, „zembil”;турски

земпаре ср. диал. – женкар, похотливец, „zampara”;турски

зенгин м. диал. – богат, имотен човек, богаташ, „zengin”;турски

зенгия (зингия) ж. диал. – стреме, „üzengi”;турски

зер част. разг. – нима, та, „zer”;турски

зефет м. остар. – гощавка, гуляй, пир, веселба, „ziyefet”;турски

зехир м. – 1.Отрова. 2.Яд, злоба.; „zehir”;турски от перс.
зехтин м.- маслина; мазнина, добивана от маслини, „zehtin“; турски

зилове мн. - 1.Медни или бронзови кръгове, които при удряне произвеждат музикален звук, чинели. 2.Метални кръгчета на дайре. 3.Метални кастанети.; „zil”;турски

золум м. – голяма вреда
зор м. разг. неодобр. - мъка, насилие, трудност, „zor”, от „sura“– сила; турски от перс.

зор-заман неизм. разг. – усилно време, тежко положение, крайна нужда, „zor”- напрежение, трудност, “zaman”- време; турски

зорлем (зорлен), нареч. – насила, едвам, с трудност, „zorlamak”;турски
зулум м. разг. - пакост; обир; безчинство, „zulüm“; турски от ар.

зулумджия (золумджия) м. – човек, който прави зулуми; „zulüm“, турски

зурла ж. – предна част от главата на животно, където се намират устата и ноздрите; муцуна; „zurna”, турски
зурна ж. - дървен духов инструмент с писклив звук; „zurna“, турски от перс.

зюмбюл м. – градинско цвете, хиацинт; „zümbül”, турски

зюркенджия м. – вредоносен

зян, зиян м. разг.- щета, загуба, съсипване; „ziyan“, турски от перс.

И

ибрет – за образец; „ибретен-ли-с-сайрин“ – за пример на другите, турски от перс.

ибрик м. диал. – меден или глинен съд за вода с чучур, използван за хигиенни нужди; „ibrik”, турски

ибришим м. – вид тънки копринени конци; „ibrişim”, турски от перс.

изет м. остар. - труд, мъка; „izzet”, турски

изин м. – позволение

изкяря гл. жарг. грубо – спечелвам; „kâr”- печалба, турски

измекяр (-ин) м. грубо – работник, слуга; „hizmetkâr”, турски

измет м. остар. – служба; „hizmet”, турски от ар.

икбал м. – щастие, бъднина, турски от ар.

икелеме м. – втора оран

икизи мн. - близнаци

икиндия ж. диал. – 1.Привечер, надвечер. 2.Мохамеданска следобедна молитва между пладне и залез сллънце.; „ikindi”, турски

икрам м. остар. – чест, почест, уважение; „ikram”, турски

илач м. остар. разг. – лек, лекарство; „ilâç”, турски

илдъз (йълдъз) ж. – 1.Звезда. 2.Градинско цвете гергина.; „yildiz”, турски

илкиязън ж. – пролет

иллем, илле-велияким - обаче

илма ж. – стръмен път

имам м. – мохамедански духовник; „imam”, турски от ар.
имамбаялдъ (имамбайълдъ) м./ж.- ястие от патладжани и чушки; „imambayildi“, турскиот ар.

имазат м. – помощ

имарет м. истор. – дом, предназначен за благотворителни цели, приют за бедни и странници при джамия; „imaret”, турски от ар.

имзак м. – хранене през нощта, докато трае постът при рамазана; „imsak”, турски от ар.

имрендиса гл.– дощя му/ѝ се, прииска му/ѝ се

инат прил. неизм. разг. – безсмислено упорство, твърдоглавие; „inat”, турски

индян (енидем) нареч.– пак, отново

инкяр м. – отказ

ислям м. – религия, разпространена в Близкия изток, основа на учението за единен Бог Аллах; „islâm”, турски

ичкия ж. – алкохолно питие; „içki”, турски

ишаллах (ин-шас-аллах) междум. – ако е рекъл Бог; Дай, Боже!; „işallah”, турски от ар.
иширет м.- таен знак, предварително уговорен; парола; „işaret“,

турски

ишлек м. – колиба

ишлеме ср. разг. – изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче; „işleme”, турски

ищах м. разг. – охота, желание; „iştah”, турски

ихтибар м. – почест, знатност, турски от ар.

ич-гювели м. - домазет

ич-жегле прил.– вътрешен (на хамут)

Й

йехалие ср. – население, народ; „ahali”, турски от ар.

йоз м. – прилагателно за овце, които не се доят; „yoz”, турски

йозек м. – стърчишка (на колата)
йок част. диал. неодобр. – в никакъв случай, не, няма, отрицание; „yok”, турски

йокуш ж. - стръмнина

йол м. - път

йолдаш м. – спътник, другар

йолджия м. – пътник; „yolku”, турски

йолма ж. - скубана вълна от натопени във варна вода кожи за щавене; от вълната се правят гайтани и др.; „yolma”, турски

йомюр м. – живот

йорс ж. – 1.Наковалня. 2.Малка наковалня за клепане на коси при полеви условия.; „örs”, турски

йотебер нареч. – тук-таме, малко нещо