Речник на турските думи Ц~Ч

Ц

цалув,цалуф м. – къдрица покрай ушите или над челото; „zülüf”, турски от перс.

цепия – щавя

Ч

чадър м.- 1. Предмет с полусферична форма от опънато платно за предпазване от фъжд или слънце. 2.прен. Съвкупност от клони на дърво, които имат такава форма. 3.прен. Покровителство; закрила, покритие.; „çadir”, турски от перс.

чаир ж. – ливада, турски от перс.
чай м. - гореща напитка, приготвяна чрез запарване на изсушени листа или треви; „çay“, турски
чакмак м. истор. – 1.Средство за запалване на огън с кремък. 2.Ударник на пушка – кремъклия или пищов.; „çakmak“ – огниво, кремък; турски

чакъл м. – речни дребни камъни, които се използват за настилка или като строителен материал; „çakil”, турски

чакъм м. – започната ивица

чакър прил. неизм. разг. – сив или пъстър цвят на очите; „çakir”- небесносин, гълъбов, синкав; турски

чакърест прил. остар. – сивоок, пъстроок; „çakir”- небесносин, гълъбов, синкав; турски

чалвам (чална) гл. -1. Удрям, блъскам. 2.жарг. Полудявам, побърквам се.; „çalmak”- крада, звъня, хлопам, свиря, удрям; турски

чалга ж. разг. неодобр. – вид музика с ориенталски елементи; „çalgi”- музика, свирене; турски

чалгаджия м. – човек, който изпълнява или слуша чалга; „çalgici”- свирач, музикант;турски

чалгия ж. разг. неодобр. – вид музика, свирня, оркестър с инструментите; „çalgi”- музика, свирене; турски

чалдисвам (чалдисам) гл. разг. ирон. – побърквам се, полудявам, откачам; „çilgirmak”-турски

чалма ж. – дълъг тънък плат, който се увива около фес; „çalma”, турски

чалмалия м. – човек, друговерец, който носи чалма; „çalma”, турски

чалнат прил. ирон. – смахнат, побъркан; „çalmak”, турски

чалтъкчия м. остар. – оризар; „çeltikçi”, турски

чалъм м. – 1.разг. Похват, умение, тайно присъщо на нещо действие. 2.остар. Превземки.; „çalim” – придаване на важност;турски

чам м. - 1.Иглолистно дърво. 2.Дървен материал от такива дървета; „çam“- бор, турски

чамалюга ж. диал. – топка; „çomak”, турски

чамкория ж. остар. – борова гора; „çam koru”, турски

чампари мн. – кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танци; „çalpara”, турски

чамсакъз м. остар. – борова смола; „çam sakizi”, турски

чан м. – звънец, хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент; „çан“ – камбана, хлопка; турски

чапкън, (-ин) м. – развратник, уличник, женкар; „çapkin”- коцкар, женкар, гамен; немирник; турски

чапраз (чопраз) м. остар. – художествено украсена тока от метал, която служи за закопчаване на женски колан, пафти; „çapraz”- напречен, кръстосан; турски от перс.

чарда ж. – стадо говеда

чардак м. – навес, сайвант, заслон; „çardak”, турски от перс.

чаре ср. остар. – цяр, лек, лекарство; „care”- средство, способ, цяр, лек; турски

чарк м. – 1.Дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода. 2.разг. Част.; „çark”- колело; турски от перс.
чаршаф м.- плат, най-често от хасе или крепон, с който се застила легло или друго място за спане; спално бельо; „çarşaf“- спално бельо; връхна дреха, покривало у някои жени; турски

чаршия ж. – търговска улица или център; „çarşi”- пазар, пазарище; турски

чатал м. – 1.Дървен прът, раздвоен в края си. 2.прен.Част от човешко тяло от кръста надолу.; „çatal”- вилица; турски

чатма ж. – дървен скелет на покрив

чат-пат нареч. разг. – 1.От време на време, понякога. 2.Тук-там на отделни места. 3.Малко, в слаба степен.; „çat-pat”, турски

чауш, (-ин) м. – 1.истор. Сержант от Османската армия. 2.остар. Въоръжен палач.; „çavuş“, турски
чахре ср. – цвят, оттенък

чеверме ср. – печено месо на шиш (обикновено цяло животно); „çevirme”- обръщане, въртене; турски

чеиз м. – дрехи, покъщнина, които невестата отнася в дома на съпруга си; „çeyiz”, турски от ар.

чейне ср. - челюст

чекеджек м. – теглич

чекел м. – железен уред за почистване на плуг или разбиване на лед; „çekel”- малка мотика; турски

чекия ж. разг.– сгъваемо джобно ножче; „çaki”, турски от перс.
чекмедже м.- ковчеже; „çekmece“

чекрък м. – 1.Ръчен уред за предене, за усукване на прежда. 2.Валяк над кладенец, на който е навито въже, свързано с кофа за черпане на вода.; „çikrik”, турски

челебия м. остар. – почетно звание на господар, господин; „çelebi“, турски от ар.

челик (чилик) м. – 1.Късо дърво с четири стени, заострено в двата края, с което се играе. 2. Детска игра с това дръвце. „çelik”- издънка, филиз, калем; детска игра; турски

челия мн. – тръни

чембер м. диал. – 1.Забрадка. 2.жарг. Вид удар с ръка по главата, при който цялата длан се поставя на челото, а ударът се нанася с издърпване и рязко пускане на средния пръст.; „çember”- обръч, забрадка; турски

чемшир, (чимшир) м. – вечнозелен декоративен храст с дребни кръгли листа; „şimşir”, турски

ченгел м. – желязна пръчка с куки в двата края; „çengel”, турски

чене ср. – челюст; „çene“, турски

чеперек м. – педя (малка)

чердже ср. разг. – постелка; тъкана пътека; „çerge“- палатка, турски

череме ср. диал. – късмет; „kerem”- благодетелност, щедрост“, турски от ар.,

черчеве ср.- рамка на прозорец; „çerçeve”- рамка, турски от перс. „чар чаве“ – четири летви

чешит м. – 1.остар. Сорт, разновидност. 2.разг. Странен човек, особняк.; „çeşit”- вид, сорт, род; турски от перс.
чешма ж.- иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода; „çeşme“, турски от перс.

чибук м. – лула с дървена торбичка за пупене на тютюн; „çubuk”, турски

чивгар м. диал. – ярем; „çivgar“, турски

чивия ж. – 1.Клин, гвоздей, приспособление за окачване. 2.Обезумя-ване, побъркване.; „çivi”- клин, гвоздей“, турски

чизгия ж. – линия, бразда

чизми мн. – ботуши; „çizme”- обувка, ботуш; турски

чиле ср. – намотани на снопче конци, гранка; „çile”, турски

чилингир м. – ковач

чим м. остар. – четвъртито парче земя, покрито с трева; „çim”, турски

чирак м. - 1.Младеж, който учи занаят при майстор. 2.Човек, неусвоил напълно някаква работа.; „çirak”, турски

чироз м. - 1.Осолена, сушена скумрия. 2.Много слаб, сух човек.; „çiroz”- малка скумрия, изсушена на слънце, турски

чит м. диал. – памучна тъкан, басма; „çit”- плет, памучна басма; турски

читарлък (четарлък) м. диал. – 1.Ограда, плет. 2.Кръстопът.; „çit”, турски

читрак м. – гъсталак

чифлик м. – голям имот за земеделие и скотовъдство; земеделско стопанство; „çiflik”, турски от перс.

чифликчия м. – собственик на голям имот за земеделие и скотовъдство; земеделско стопанство, чифлик; „çiflikçi”, турски от перс.

чифт м. – 1.Два еднакви предмета, които се ползват заедно. 2.Двойка животни за работа или размножаване. 3.Четно число.; „çift”, турски от перс.

чифте ср. – 1.разг. Пушка с две цеви. 2.жарг. Ритник със задните крака на животно.; „çifte”- двоен, двойка, турски от перс.

чифтия м. – земеделец

чифчилък м. диал. – земеделие; „çifçilik”, турски

чобан, (-ин) м. – овчар; „çoban”- пастир на едър добитък; турски от перс.

чоджум неизм. остар. – дете мое, мой човек; „çocuğum”, турски

чок еша - много добре

чок селям неизм. остар. – Много здраве!; „çok”- много; “selâm”- поздрав; турски

чолак прил. неизм. диал. – еднорък, който има само една ръка или липсващи пръсти на ръката; „çolak”, турски

чомага ж. диал. – сопа, дебела тояга с топка на края; „çomak”, турски

чомен м. - зеленина

чоп м. разг. – жребий; „çöp“- смет; сламка, клечка; турски

чорап м.- дреха, обувана на крака; „çorap“, турски
чорба ж.- течно ястие, приготвено чрез варене, супа; „çorba“, турски от перс.
чорбаджия м.- едър земевладелец; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник; „çorbaci”, турски

чувал м. – голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние; „çuval”, турски от перс.

чукундур м. – 1.Цвекло. 2.Глупав, прост, ограничен човек.; „çükündür”, турски

чул м. – завивка, покривка за добитък; „çul“- тъкан от козина, турски

чума ж. – остра заразна болест, предавана на човека от гризачи; „çuma“, турски

чумбер м. – 1.Метален обръч, придържащ дъските на буре или каца; 2.Кърпа за глава, забрадка

чунки, чунким нареч. неизм. разг. – надали, нима, мигар, като че ли; „çünkü, çünki”, турски

чурук - гнил