Речник на турските думи О~Р

О

одалиска ж. истор. – наложница в харем; „odalyk”, турски

одая ж. остар. – стая; „oda”, турски

оджак м. остар. – 1.Огнище, обикновено с комин. 2.Стая с огнище.; „ocak”, турски

ока ж. остар. – стара мерна единица за тегло 1 кг. 1283 гр.; „okka”, турски

окаушвам гл. жарг. неодобр. – вкарвам в затвор някого; „kavuş”- килия, турски

окумуш прил. разг. – отракан, нахакан, способен; „okumuş“, турски

олнук м. – турска сребърна монета, ползвана за накит

олу м. – син, внук

олук (улук) м. – улей, водосточна тръба; „oluk”, турски

онбашия (омбашия) м. остар. – началник на военно или полицейско отделение от десет души; „onbaşi”, турски

опцида/еспид ж. – наплат (дървена дъга за колело)

оракчия м. – жетвар

орда ж. – 1.истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2.прен. Тълпа, банда.; „ordu”, турски

орман м. – гора; „orman”, турски

ортак м. разг. – съдружник в търговия, партньор, помощник; „ortak”, турски

орталък (ортаклък) м. разг. неодобр.- 1.Съдружничество. 2.Множество хора от един район.; „ortalik, ortaklik“ – околност, свят, хора; турски

османлийка ж. жарг. неодобр. – жена с деспотичен нрав; „osmanli”, турски

османлия (османец) м. остар. – османски турчин; „osmanli”, турски

ошаф (ошав) м. – 1.Сушени плодове на слънце – сливи, ябълки, дюли, круши и др. 2.Варени сушени плодове; компот.; „hoşaf”, турски

оюн/уюн м. – игра

П

падишах м. – титла на владетел в Турция и в други източни страни; „padişah”, турски

пазар м. – 1.Открито място за търговия. 2.Потребители, купувачи. 3.прен. Страна, в която се търгува. 4.Пазаруване. 5.Пазарен ден.; „pazar”, турски

пазарлък м. разг.– уговаряне на цена между продавач и купувач; уговорки, опити да се получи отстъпка от нещо; „pazarlik”, турски

пазвант, -ин м. остар. неодобр. – нощен пазач; „pazvand”, турски от перс.

пай м. разг. – 1.Дял, който се пада на някого. 2.Част, която принадлежи на всеки участник.; „pay”, турски

пакет м. – опаковани вещи или стоки

пала ж. остар. – широка, закривена сабя; „pala”, турски

памук м. – 1.Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул. 2.Влакното, което се извлича от това растение и произведеното от него. 3.Обработени влакна за използване в медицината.; „pamuk”, турски

папуци мн. – обувки

парлама нареч. – на дребно

пармак, (-ци) м. – 1.Пръст, отпечатък. 2.Железни пречки на прозорците, спици. (мн. ч.)

пармаклък м. – решетка, решетъчна ограда

парче ср. – къс, част

пастърма ж. – 1.Сушено, осолено месо. 2.жарг. обидно Грубо определение за момиче.; „pastirma”, турски

патаклама ж. – 1.диал. Сбиване, бой, разправия. 2.жарг. неодобр. ирон. Блъсканица. 3.жарг. неодобр. нов. Стрелба.; „pataklamak”, турски

патладжан м. – вид зеленчуково растение с едри тъмносини продълговати плодове, както и самият плод син домат; „patlican”, турски

патърдия (патардия) ж. разг. – врява; „patirdamak”, турски

пача ж. – 1.Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе. 2.Безволев, безхарактерен човек. 3.Слабоват, безсилен, кекав човек.; „paça”, турски

паша м. истор. – почетна титла на висш военен управител на област, носена до първото десетилетие на ХХ век в Османската империя.; “

„paşa”, турски

пезевенк м. разг. обидно – сводник; „pezevenk”, турски

пей м. – задатък, капаро

пейка ж. – припособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори, скамейка; „peyke”, турски

пек-йи – твърде добре

пеклешисвам (се) гл. – препирам се

пелте ср. – сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става желе; „pelte”, турски

пелтек м. – човек, който при говорене пелтечи, заеква; „peltek”, турски

пелтеча гл. – 1.Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание. 2.Говоря объркано, несвързано; „pelteklemek”, турски

пембен (пембян) прил. – бледочервен, розов; „pembe”, турски

пенджер м. – прозорец

пенкилер м. 1.разг Лекарство за всички болести. 2.прен. ирон. Човек, който разбира от всичко

пердах м. разг. – бой, набиване; „perdah”, турски от перс.

пердаша гл. разг. – 1.Нанасям побой, бия някого. 2. Оглаждам мазилка на стена.; „perdah”, турски от перс.

перде ср. – 1.Завеса на прозорец или ниша. 2.прен. Катаракт на окото. 3.жарг. Човек, когото нищо не тревожи, не го интересува, не го вълнува.; „perde”, турски от перс.

перенде ср. – въртележка

перушан прил. – смахнат, жалък човек; „perişan”- безделие, разпръс-нат; турски

пестил м. -1.Варени плодове, които се изсушават на ивици. 2.Безформена маса.; „pestil”, турски

петмез м. – гъсто сварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, рачел; „pekmez”, турски

пехливан, (–ин) м. – 1.Човек, който може да се бори добре, борец. 2.Силен човек.; „pehlivan”, турски от перс.

пешинт нареч. – в брой, изпърво

пешкир м. – кърпа за бърсане на лице и ръце; „peşkir”, турски от перс.

пилаф м. – източно ястие от варен ориз с различни добавки, полят с масло; „pilâv”, турски от перс.

пинтилък м. – голямо скъперничество; „pintilik”, турски

пинтия м./ж.– стиснат, свидлив човек, скъперник, стипца; „pinti”, турски

пискюл (пюскюл) м. – завързани за снопче ресни, конци и др., „püskül”, турски

пич м. – буквално издънка на клонка; прен. незаконнородено дете; днес – готин човек; „piç”, турски

пишкин прил. неизм. диал. – опитен, сръчен, пъргав; „pişkin”, турски

пишман прил. разг. неодобр. – съжалявам; разкайване за нещо след размисъл; „pişman”, турски от перс.

пищов м. – 1.разг. Огнестрелно оръжие; пистолет. 2.жарг. нов. Пред-варително подготвен, скрит лист за преписване по време на изпит.; „piştov”, турски

помак м. – българин мохамеданин; „pomak”, турски

потури мн. – широки мъжки горни гащи от домашен плат с голямо дъно; „potur”, турски

прангъ – стегнат, спретнат

пусия ж. – засада, клопка; „pusu”, турски

пъндък м. – леска

пюскюл м. – ресни, висулки

Р

раваиш/рев-иш м. - ход

разгеле – сполука, сполучливо; „Тъкмо навреме/ на място!“

ракам м. – почерк, писмо

ракиджийка ж. – жена, която обича да пие ракия; която има слабост към ракията

ракиджия м. – 1.Човек, който произвежда ракия. 2.Който обича да пие ракия.; „rakici”, турски

ракия ж. – 1.Алкохолно питие, получено след ферментация и дестилация на плодове. 2.Порция от това питие.; „raki”, турски от ар.

рамазан (рамадан) м. – месец на мохамеданските пости, през който не се яде и не се пие денем, а само през нощта; „ramazan”, турски

рафт м. – лавица, полица; „raf”, турски
рахат м. – спокойствие, блаженство, мир, спокоен, безгрижен; „rahat”, турски

рахатлък м. – спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие, рахат; „rahat”, турски

рая ж. – немохамеданско население, което е покорено от турците и включено в границите на турската империя; „reaya”, турски от ар.

реване ср. – вид сиропиран тестен сладкиш; „revani”, турски

резе ср. – част от ключалка; желязна пръчка, лента, която заключва вратата; „reze”, турски

резил м. разг.- срам, посрамване, позор; „rezil”, турски

резиля гл. – правя за срам, за резил

ренк м. – цвят, турски от перс.
рушвет м. разг. неодобр. – подкуп; „rüşvet”, турски от ар.

рушветчийство ср. – вземане на подкуп; „rüşvet”, турски от ар.

рушветчия м. – човек, който приема рушвети; „rüşvetçi”, турски от ар.

ръз м. – чест (девственост)