Речник на турските думи У~Х

У

узаттиса гл. - продължи
узун прил. – дълъг

уйдисвам (уйдисам) гл. разг. – допадам, прилягам, съответствам, пасвам, съгласявам се; „uydurmak”, турски
уйдурдисвам (уйдурдисам) гл. – натъкмявам, приспособявам, нагласям; „uydurmak”, турски
уйдурма ж. – специално съчинена, измислена, нагласена работа, машинация; „uydurma”, турски
уйдисвам гл. - угаждам на някого, правя това, което иска

умур м. – труд, работа

умут м. – надежда

урадиса гл. – налетя, натъкна се

урсуз прил. неизм. разг. - лош, проклет, злобен, инат; „uğursuz“- нещастен, злополучен, турски

урсузлук м. – проклетия, злоба, подлост; „oghursuzlik”, турски

урсус – бавен, муден, нещастен

уруспия ж. – проститутка; лош, долен човек

услу – хитър, кротък

уста м. – майстор; „устаз“ турски от перс.

устабашия м. остар. – първомайстор на занаятчийски еснаф; „ustabaşi”, турски

усталък м. остар. – майсторство, майсторлък; „ustalik, турски

уфан-туфан - разпердушини

уфарда м. – разточител, пияница

учкурлук м. – кръстна връв, връв за връзване на гащи

Ф

фазла – в повече

фаиз (фаис) м. остар. – лихва; „faiz”, турски от ар.

файда ж. разг. неодобр. – полза, придобивка, изгода, печалба; „fayda”, турски от ар.

факир м. – 1.Човек, който прави фокуси. 2.Сръчен, обигран човек.; „fakir”- сиромах, беден; турски

фарфара м./ж. разг. пренебр. – лекомислен човек, бърборко, бъбрица; „farfara”, турски от ар.

фередже ср. – широко наметало у жените мюсюлманки, с което се покрива главата и част от лицето; „ferace”, турски от ар.

ферман м. - 1.истор. Султански указ. 2.жарг. Дълъг писмен текст – урок, писмо, бележка и др.; „ferman”, турски от перс.

фес м. – 1.Мюсюлманска шапка от червен плат с форма на пресечен конус и пискюл. 2.жарг. Турчин.; „fes”, турски от ар.

филджан м. – чашка без дръжка за кафе; „filcan”, турски от перс.

фишек м. – 1.Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми. 2.Завити в хартия еднакви монети, прилепени плътно една до друга, така, че да наподобяват цилиндрична форма. 3.прен. разг. Лъжа, измама.; „fişek”, турски

фенер м. – осветително тяло

ферафлък, виранлък - прохладно

фият м. – цена

фудул - горделив
фукара ж. и м. разг. пренебр. – сиромах, беден човек, бедняк, мизерник, нещастник; „fukara”, турски от ар.

фурма ж. – сладък плод от финикова палма; „furma”, турски от перс.

фучеджия м. - бъчвар
фъстък м. – 1.Кореноплодно растение с черупчести ядливи плодове, ядки. 2.Плодът на това растение. 3.прен. Дребен човек.; „fistic”, турски от ар.

фъшкия ж. разг. грубо – пресни говежди изпражнения, конски тор; „fişki”, турски

Х

хаба ж. – шаек, дреха
хабер м.разг. – вест; „haber“ - известие, новина, турски
хава ж.- 1.остар. Време, състояние на атмосферата, климат. 2.прен. разг. Ситуация, положение, състояние, настроение.; „hava“ – въздух, време, мелодия; турски

хаван м. – дълбока здрава чаша (метална или дървена) с чук за начукване на бисквити, орехи подправки и други; „havan”, турски

хавлия ж. – 1.Мека мъхеста кърпа за избърсване от памучна материя с изтеглени на клупове нишки. 2.Широка дреха за баня от такава материя.; „havli”, турски

хадам/хадим ж. – служба, турски от перс.

хаджи неизм. – 1.Титла на хаджия, която стои пред името му. 2.Обръщение към хаджия.; „haci” - поклонник, хаджия; турски

хаджия м. – човек, който е ходил на поклонение по светите за религията му места

хазна ж. разг. – държавна парична съкровищница, трезор; “hazne, hazine”, турски от ар.

хазър – готово

хазърманджи – готован

хаин - опасен

хаир м. – добро, благодеяние, благополучие; „hayir”, турски

хаирлия нареч. - който е на добро, благополучен, „Да е на хаирлия!“, „hayirli”- добър, полезен; турски от ар.

хаирсъз, (-ин) харсъз, (-ин) м. разг. грубо – непрокопсаник, негодник, безделник; „hayirsiz”, турски

хайван, (-ин) м. – 1.разг.Добитък. 2.жарг. подигр. Добродушно глупав, наивен човек.; „hayvan”- живо същество, животно, добитък; турски

хайван-пазар м. разг. – пазар за добитък

хайвер м. – 1.Яйца на риба. 2.Яйца на риба, използвани и приготвени като ястие. 3.Предястие от майонеза и грис, което по вид наподобява риби яйца.; „havyar”, турски

хайде (айде) част. – за подбуда към действие или движение; подкана; „hadi”, турски

хайдук (айдук) м. разг. неодобр. – разбойник, крадец, непрокопса-ник, багабонтин; „haydut”, турски

хайдут, (-ин) м. 1.По време на турското робство борец за освобождението на България. 2.прен. неодобр. Разбойник, непрокопсаник, вагабонтин.; „haydut”, турски

хайдутка ж. 1.разг. неодобр. – жена разбойник, крадец, непрокопса-ник; хайдук. 2.Жена – борец, отмъстител на турците по време на османското владичество

хайка ж. 1.Организирано преследване на дивеч. 2.Група, която организира такова преследване. 3.прен. Преследване на хора заради техни убеждения.; „haykiri”- вик, крясък, вопъл; турски

хайкъръ нареч. - напречно

хайлаз, (-ин) м. – лентяй, мързеливец; „haylaz”, турски

хаймана ж./м. разг. – непрокопсаник, негодник, безделник, нехранимайко, скитник; „haymana”- вдовец; непрокопсаник, нехранимайко; турски

хайманосвам гл. – държа се като хаймана, безделнича, скитам

хак м. – заработка, заплата, справедливо възнаграждение; „hak”, турски

хал м.- състояние, положение; „hal”- решение, разрешение; турски от ар.

халал нареч. разг.– дадено от все сърце; „helâl”- законен, допустим, разрешен от религиозна гледна точка; helâletmek”- дарявам“, турски от ар.

халваджия м. – 1.Човек, който произвежда халва. 2. Лъжец, мошеник.; „helva, halva”, турски

халка ж. – 1.Малко метално колелце, брънка. 2.Годежен или венчален пръстен без украшения. 3. мн. Вид спортен уред.; „halka”- звено, брънка, кръг, турски от ар.

хамал, (-ин) м. – 1.разг. Носач. 2.жарг. грубо Брутален, груб спортист.; „hamal”, турски от ар.

хамалувам гл. – пренасям на гръб багаж; „hamal”- носач, преносвач; турски

хамам м. остар. – турска баня; „hamam”, турски от ар.

хамбар м. – житница, склад за зърнени храни; „ambar”, турски

хамен нареч. – веднага, турски от перс.

хан м. остар. – 1.Подобно на хотел градско заведение в миналото. 2.Крайпътно заведение за хранене и преспиване на пътници, странно-приемница

ханджийка ж. остар. – съдържателка на странноприемница, хан; „handci”, турски

ханджия м. остар. - съдържател на странноприемница, хан; „handci”, турски
ханъма ж.- жена туркиня, кадъна, госпожа; „hanim”, турски
харам нареч. остар. – незаслужено, непростено; „haram”, турски от ар. харамия м. остар. 1.Разбойник. 2.Бунтовник, хайдутин.; “harami”- разбойник, обирник; турски от ар.

хардал м. – синапово семе; „hardal”, турски от ар.

харем м. 1.Всички жени на един мъж в страни с многоженство. 2.Женски помещения в къща на многоженец.; „harem”- забранен, непозволен; турски от ар.

харемлък м. – женски помещения в къща на многоженец

харман м. – 1.Равно, кръгло място, където се вършее с добитък. 2.Вършитба. 3. Овършени на един път снопи. 4.прен. Утъпкано равно място.; „harman”- вършитба; турски

харч м. разг. – парични разходи; „harç”- разноски, разходи; смес от вар и пясък за мазилка; материали за дошиване и украсяване на дрехи; турски от ар.

харча гл. – изразходвам парични средства; „harçamak”, турски от перс.

харчлък м. разг. неодобр. – изразходване на парични средства; „harçlik”- пари за дребни разходи; турски

хас м. – хубава работа, възможно ли е; „haz, -zzi”- удоволствие радост, вкус към нещо; турски от ар.

хасетин м. - завистник

хас-келям – права дума

хаслъ – навярно, истина

хастар м. – лъскав плат за подплата; „astar”- подплата; турски от перс.

хасър ж. - рогозка

хата ж. – неприятна случка

хаталия прил. неизм. разг. – опасен; „hatali”- грешен, неправилен; турски от ар.

хатър м. разг. – угода, удоволствие; воля, желание, изискване; „hatir”-памет; турски от ар.

хашлама м. – присад

хашладисвам гл. – присаждам, облагородявам

хекимин м. остар. – лекар; „hekim”, турски от ар.

хеле – най-после, преди всичко

хелбетя – разбира се, така е

хем част. – 1.За усилване на предупреждение, молба. 2. За съединява-не на изречения, чиито действия се извършват едновременно; „hem”, турски

хендек м. – трап, ров
хептен (ептен) нареч. разг. – съвсем, напълно, изцяло; „hepten”, турски

хесап м. – сметка

хилле ср. – недостатък

хиллет м. – изклинчване

хиннет - опърничав
хич - въобще, изобщо; „Хич не си и помисляй!“
хисар м. – крепост

ходжа м. – мохамедански свещеник; „hoca”- учител, духовно лице; турски

холан част. разг. – за обръщение към някого; „oghlan”, турски

хора-баши м. – хороводец

хоросан м. – разтвор от вар и пясък за зидария и мазилка; „horosan”, турски от перс.

хош-булдум – добре намерил

хош-гелдин – добре дошъл

хулуз м. - немирник

хънзър ж. – свиня

хърсъз/хаир-съз м. – без добрини, разбойник

хъс м. диал. – сила, устрем; настървение; „hiz”- скорост, бързина; стремителност, сила; турски

хьокюм ж. – власт, мощ

хюджюрет м. – наем (от полски имоти)