welcome Запитване за превод или за уеб дизайн? Ние сме винаги на линия:

тел. +359 878 23 32 72
Скайп: dragomaniood


имейл: admin@dragomani.org

Речник на турските думи Л~Н

Л

лакардия ж. разг.- 1.Дума, приказка. 2.Новина, клюка (по-скоро думата е лакЪрдия).; „lâkirdi“ – дума, реч, слово, говор, разговор; турски

лаладжия м. – шут, смешник, бърборко; „lala”- бавач, възпитател на дете; прен. смешник, бърборко; турски от перс.

лале ср. – пролетно цвете от семейство лилиецветни с едър чашковиден цвят в различни цветове; „lâle” турски от перс.

ламба ж. – лампа, осветително тяло

лаф м. разг. – дума, разговор, приказка; „laf”, турски

лафаджия м. разг. пренебр. – човек, който говори празни приказки; „laf”, турски от перс.

лаф-моабет м. разг. ирон. – весели, сладки приказки, раздумки; „lâf” – дума, приказка; „muhabbet“- обич, приятелство; турски от перс.

леблебия ж. – печени зърна нахут; „leblebi”, турски

левент прил. – висок и здрав, силен млад мъж; „levent”, турски

леке ср. – 1.Петно върху дреха или предмет, което не се изпира или премахва лесно. 2.жарг. обидно Непочтен, долен човек, подлец, мерзавец.; „leke”, турски

лекелив прил. разг. – изцапан с лекета; „lekeli”, турски

лелек м. – щъркел

лехем ж. – заварка (метална)

леш ж. – мърша

лобут м. диал. – бой като наказание, пердах; „lobut”, турски

локум м. – 1.Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др. 2.Порция от това изделие.; „lokum”, турски

лула ж. – извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с което се пуши; „lüle”, турски

ляким - обаче

М

маане ср. разг. неодобр. – турска народна песен с бавна мелодия и извивки; „mani”, турски

мадан м. – съоръжение за обработка на желязна руда стара железодобивна пещ; „maden”, турски

маджун м. – тестообразна маса за прилепване на стъкла към дървена рамка или за запълване на пукнатини; „makun”, турски

мазе (маза) ср.приземно помещение, изба; „mahzen”, турски от ар.

маил м. – наклонност, любовна мъка

майтап м. разг. – закачка, подигравка, духовита шега; „maytap”, турски

майтапчийка ж. разг. – жена, която обича да се шегува с другите; „maytap”, турски

майтапчия м. разг. – човек, който обича да се шегува с другите; „maytap”, турски

майтапя (се) гл. – шегувам се с някого, подигравам се; „maytap”- закачка, подигравка, духовита шега; турски

маказ м. – дърво от покривен скелет

макара ж. – 1.Товароподемен механизъм с просто устройство, скрипец. 2.Калем или цев за навиване на конци. 3.Конците, намотани върху една цев.; „makara”, турски

максус нареч. - нарочно

малиматлия ж. – поука, поучително

ман гл. – мисля

манаф (-ин) м. – 1.Малоазиатски турчин. 2.Турчин или азиатец изобщо. 3.прен. жарг. обидно Сексуално извратен човек, активен педераст.; „manav”, турски

мангал м. - 1.Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление. 2.жарг. обидно Циганин.; “mangal”, турски

мангър м. остар. – 1.Малка медна монета. 2.прен. Без стойност, нищо.; „mangir”, турски

мандаджия м. – биволар

мандало ср. – заключалка за врата, голямо резе, което държи вратата затворена; „mandal”, турски

манджа ж. – ядене

мандра ж. – 1.Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти – кашкавал, сирене и др. 2.Изобилие.; „mandira”, турски

мандраджия м. – собственик на мандра или този, който работи в мандра; „mandira”, турски

мараба междум. – Здравей!; „merhaba”, турски от ар.

мараз ж. – неизлечима болест

марда ж. – 1.Изостанала, непродадена стока. 2.Нещо за изхвърляне, брак. 3.жарг. обидно Бавен, отпуснат, ленив човек.; „marda”, турски

маркуч м. - 1.остар. Черво на наргиле за пушене. 2.Гъвкава гумена тръба за течности или газове. 3.прен. Висок човек.; „mâr”- змия, турски от перс.

маруля ж. – градинско растение с широки листа, употребявани за салата пролетно време; „marul”, турски

марфет/мурафет м. – изкуство

маскара м. разг. обидно – 1.Човек, който предизвиква подигравки. 2.Безчестник, безсрамник.; „mascara”, турски

маскаря гл. разг. грубо – подигравам, осмивам, очерням някого; „mascara”- смешник, шут; турски от ар.

маслакат м. – дело (съдебно)
масраф м.- разходи. „Да си надвиеш на масрафа“ - да имаш пари

масур м. - 1.Цев за навиване на прежди и навитите върху нея нишки. 2.Царевичен плод със зърната. 3.Дълга къдрица коса.; „masura”, турски

махла/ махала ж. – 1.Част от населено място, квартал. 2.Малко селище, отдалечено от по-голямо селище.; „mahal, mahalle”, турски

мах-мемлекет м. – пустееща земя

махмудия ж. – стара турска жълтица от времето на Махмуд II;„mahmudiye”, турски

махмурлия м. разг. ирон. – човек, който не е достатъчно изтрезнял сутринта след пиене; „mahmur”-неразположение след пиянство; турски от ар.

махмурлук м. разг. ирон. – неразположение след пиянство; „mahmur”, турски

махна (махана) ж. – недостатък, търсене на лоша черта в характера на някого, кусур; „mahana”- недостатък, турски

махнаджия м. – вечно недоволен човек

машаллах/ма шае аллах междум. – за похвала: браво, много добре/което иска Бог; „maşallah”, турски от ар.

мая ж. – 1.Подкваса за тестени изделия или сирене. 2.Произход, вродени качества.; „maya”- квас, турски от перс.

мегдан м. разг. – широко незастроено място, площад, стъгда; „meydan”, турски от перс.

меджия ж. остар. – тлака, беленка (белене на царевица); „imêce”, турски

меджидия ж. (меджидие ср.) остар. – стара сребърна турска монета от 20 гроша; „mecidiye”, турски

мезат/мезад м. – тържище

мезе ср. разг. – студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, сирене, туршия; „meze”, турски
мекере ср. разг. обидно – подлизурко, подлец; „mekkâre”, турски

менте ср. - фалшификат

мера/мер´а ж. - пасище

мерак м. разг. – силно желание за нещо, страст за нещо, стремеж, копнеж; „merak”, турски

мераклийски прил. разг. – което се отнася до нещо, свързано със силно желание, страст, стремеж, копнеж; „merak”, турски

мераклия м. разг. – човек, който има мерак за нещо; „merakli”, турски

механа ж. – питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; пивница, кръчма; „meyhane”, турски

механджия м. – кръчмар; „mehane”, турски

мехлем м. – лекарство за мазане, балсам, крем, вазелин, помада; „mehlem”, турски

мехна/мей-хане ж. – дом на виното, кръчма

меше ср. – дъб

милет м. остар. – народ, хора; „millet”- народ, нация, религия, турски от ар.

минаре ср. – висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва; „minaret”, турски

миндер, (-лък) м. – предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение; „minder”, турски

мискин, (-ин) м. разг. – жалък човек, мръсник, подлец; „miskin”, турски

михлюз, (-ин) м. – 1.Недодялан, прост човек. 2.Мързеливец, готова-нец.; „müflüs”-изпаднал търговец, който не си плаща дълговете, разорен, обеднял

мишкен м. – глог

моабет м. разг. подигр. – веселба, сладки приказки; „muhabbet“, турски

моабетчия м. разг. подигр. – веселба, сладки приказки; „muhhabbet”, турски

мукава ж. – дебела хартия, картон; „mukavva”, турски

мукаят м. - настойчивост

мунасиш/мютенасиб нареч. – съразмерно, угодно

мундар м. – мръсен, нечист

мурафет м. разг. неодобр. – умение за правене на шашми,тарикатлък; „marifet”- умение, майсторство, сръчност, турски от ар.
муска ж. – малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; „muska”, турски от ар.

мускал м. – 1.Малка стъклена опаковка за розово масло. 2.Същата опаковка заедно с налятото розово масло.; „miskal”, турски

мутлак нареч. - навярно
муфта нареч.- даром, безплатно, без пари; „müft”, турски от перс.

муфтаджийски прил. – който се отнася до муфтаджия

муфтаджийски нареч. – без труд, на чужда сметка, с изгода
муфтаджия м.- човек, който взема, без да плаща

мухабет м. – веселба, разговорка, турски от ар.

мушама ж. – 1.Материя, покрита с непромокаемо вещество. 2.Покривка за маса от такава материя. 3.Дъждобран.; „muşamba”, турски

мюдже ср. диал. – подарък за вестоносец, който носи добра, радостна вест. 2.Радостна вест.; „müjde”, турски от перс.

мюзевир м. остар. неодобр. – клеветник, доносник, подстрекател, интригант, „müzevir”, турски от ар.

мюлк м. истор. – недвижим имот, който може да се предава по наследство, в границите на населено място в пределите на Османската империя, „mülk”, турски от ар.

мюре ср. разг. – при лов на диви патици – патица, която се връзва пред гюмето за примамка, „müre”, турски

мюсюлманин м. – мохамеданин; „müsülman”, турски от перс.

мюсюлманка ж. – жена мохамеданка

мюсюлмански прил. – нещо, което се отнася до мюсюлманство

мюфтийство ср. – 1.Длъжност и звание на мюфтия. 2.Канцелария на мюфтия. 3.Сградата, в която се помещава канцеларията на мюфтия; „mufti”, турски от ар.

мюфтия м. – мюсюлмански богослов и съдия, който съди въз основа на Корана

мюхлет м. - срок

мющерия м. разг. – клиент, купувач; „müşteri”, турски от ар.

Н

надаз ж. - угар

назла ж. – заболяване на венците

назлъ нареч. – неохотно, придирчивост

нал м. – малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за да ги предпазва от изтъркване; „nal”, турски

налбант, -ин м. разг. – занаятчия, който подковава домашни копитни животни, подковач; „nalbant”, турски от перс.

налъм м. – 1.Дървен чехъл с кожена каишка. 2.жарг. обидно Прост, глупав човек.; „nalin”, турски от ар.

намлия ж. – един откос, ливаден ред

наргиле ср. – специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд за вода да се прочисти; „nagrile”, турски

насаят м. – наставление, съвет
натаманявам гл. - намествам, оправям; „tamam, tamamlamak“, турски

нахтар/анахтар м. – ключ

нахут м. – вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия; „nahut”, турски

небет нареч. – ред по ред

нейсе, нейси част. неизм. неодобр.– както и да е, както и да било, така да бъде; „neise”, турски

ниет м. – намерение

низам м. истор. – войник от редовната армия на Османската империя; „nizam”, турски

нишан м. – 1.Знак, белег. 2.Цел, мишена. 3.прен. Знамение, известие. 4.истор. Вид орден, издаван от Османската власт.; „nişan”, турски от перс.

нишесте ср. – скорбяла; „nişaste”, турски от перс.

ноксан м. – недостиг