Речник на турските думи К~

каба прил. неизм. неодобр. – пълен, отпуснат, мекушав; „kaba”, турски

кабар м. – къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материали; „kabara”, турски

кабардисвам (кабардисам) гл. разг. – 1.Бухвам, набъбвам, шупвам. 2.Ставам готов.; „kabarmak”, турски

кабахат м. разг. – вина, грешка; „kabahat”, турски

кабахатлия м. разг. – човек, виновен за нещо; виновник; „kabahatli”, турски

кабил нареч. остар. – възможно; „kabil”, турски

кабул – прието, турски от ар.

кавак м. – 1.Топола. 2.мн. Черноморски курорт „Каваците“; „kavak”, турски

кавалджия м. – човек, който свири на кавал; „kaval”, турски

кавардисвам (кавардисам) гл. – запържвам, препържвам, препичам; „kavurmak”, турски

кавга ж. разг. – шумна караница, разправия, свада; „kavga”, турски

кавгаджия м. разг. неодобр. – човек, склонен към кавги; „kavgaci”, турски

каврама ж. – сърп

кавърма ж. диал. – ястие с парчета месо и праз лук; „kavurma”, турски

кадаиф м. – изсушени нишки от тесто, които се заливат със захарен сироп след изпичането; „kadayif”, турски от ар.

кадем м. разг. – успех, щастие, сполука; „kadem”, турски

кадемлия м. прил. неизм. разг. – човек, който носи щастие; „kademli”, турски

кадифе ср. – вид мек копринено-памучен плат; „kadife”, турски

кадия м. остар. – съдия; „kadi”, турски

кадъна ж. – мюсюлманска туркиня, ханъма, съпруга на турчин; „kadin”, турски

кадърен прил. разг. – способен, годен; „kadir”, турски

кадърност ж. разг. – способност, годност; „kadir”, турски

казъртма ж. – вид ястие, приготвено от месо, овча лой, лук и сос от червени домати; „kizartma”, турски

каиш м. – ремък; „kayiş“, турски

каинче м. - шурей

каип (гаип) - изгубено

кайкъ – изпъчен

кайма ж. – смляно или кълцано месо; „kayma”, турски

каймак м. – 1.Сметана, полутвърда съставка на млякото. 2.прен. Нещо, което е най-отбрано, най-хубаво.; „kaymak”, турски

каймакам (-ин) м. истор. – околийски управител в Османската империя. 2.Заместник на по-висок началник.; „kaymakam”, турски

кайме ср. остар. – банкнота, книжни пари; „kaime”, турски
кайнак м. диал. - извор, кладенец; „kaynak”, турски

кайрят м. – усилие, търпение

кайсия ж. – 1.Овощно дърво с ароматни оранжеви плодове с костилка. 2.Плодът на това дърво, зарзала.; „kayisi”, турски

какаван (-ин) м. – глупак, разсеян човек, заплес; „kakavan”, турски
калабалък м. разг. неодобр. - тълпа, блъсканица, навалица, множе-ство; „kalabalik”, турски

калай м. - 1.Сребристобял ковък метал за подшиване на медни съдове. 2.прен. разг. Хокане, мъмрене, укор.; „kalay”, турски

калайджия м. – занаятчия, който калайдисва съдове; „kalay”, турски

калауз (-ин) м.остар. – 1.Търговски посредник. 2.Водач. 3.прен. Голя-ма часовникова стрелка.; „kilavus”- водач, турски

калдъръм м. – каменна настилка на улици, пътища и др.; „kaldirim”, турски

кале ср. остар. - 1.Крепост, укрепление. 2.разг. Развалина от селища или сграда. 3.прен. Непоклатим.; „kale”, турски

калевра ж. диал. – 1.Плитка кожена обувка. 2.Стари, протрити обувки.; „kalevra”, турски

калем м. остар. – 1.Тръстика. 2.истор. Специална пръчица за писане върху плоча. 3.прен. Молив, писалка, химикалка. 4.прен.Сметка, изчисление.; „kalem”, турски

калкан м. – 1.Вид морска риба с елипсовидно тяло. 2.Външна стена без врати и прозорци, на границата с друг парцел.; „kalkan”, турски

калпав прил. разг. неодобр. – лош, некачествен, недобър; „kalpav”, турски

калпазан (-ин) м. разг. – неспособен, мързелив човек, негоден за сериозна работа, калпав човек; „kalpazan”, турски

калпак м. - 1.Мъжка кожена шапка с косъма навън. 2.прен. При броене – глава на население.; „kalpak”, турски

калтак м. жарг. грубо – 1.Подъл, нечестен, непочтен човек. 2.Жена с леко поведение, неморална жена.; „kaltak”- проститутка, турски

калфа м. – помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане; „kalfa”, турски

калъп м. – 1.Твърда форма за отливане на еднакви предмети. 2.При-способление за обтягане на обувки. 3.прен. Строго установени правила и норми; нещо стандартно.; „kalip”, турски от ар.

калъф ж. – специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет; „kilif“, турски

калъчка ж. остар. – сабя; „kiliç”, турски

кама ж. – нож или меч, остър от двете страни; „kama”, турски

камбур прил. – гърбав

камшик м. – здрава дълга пръчка, с която обикновено се удрят впрегнати животни; „kamçi”, турски

камъш м. – тръстика

канап м. - 1.Здрава конопена връв. 2.жарг.Мързел. 3.жарг.Мързеливец.; „kinnap”, турски

канара ж. – голяма и стръмна скала, „kenar”- бряг;турски от перс. „kanär“

канара прил. разг. – голям, снажен човек

канат м диал. – крило на врата или прозорец, дъсчен капак; „kanat”, турски

каната мн. – крила (на кола)

кангал м. остар. разг.- свитък от тел, шина и др. железа; „kangal”, турски

кангъл – половин кола

кандардисвам гл.- уговарям, убеждавам, скланям

канджа ж. – 1.Кука. 2.Въдица.; „kanka”, турски

кандисвам гл.– 1.Съгласявам се, скланям. 2.диал. Омръзва ми.; „kanmak“, турски

кандърдисвам гл. – вж. кандардисвам

кандърма ж. – увещание, придумване, кандърдисване; „kandyrdy”, турски

капак м. – 1.Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък, похлупак. 2.прен. На всичко отгоре.; „kapak”, турски

капама ж. – покрито, задушено (ястие)

капан м. – 1.диал. Място, където затварят заловен в чужд имот доби-тък. 2.Уред, който се залага за ловене на животни, клопка. 3.прен. Примка.; „kapan”, турски

капанче ср. умал. – 1.Малък капан. 2.разг. Малка кръчма.; „kapan”, турски

капия ж. – 1.Врата или прозорец, отвор на сграда. 2.Сорт месести дълги и прави чушки. 3.жарг. ирон. Интересен, забавен, смешен човек.; „kapi”, турски

кара прил. неизм. - черен, черно; „kara”, турски

карабаш м. диал. – 1.Който е с черна глава; черноглавец. 2.Калугер.; „karabaş“, турски

карагьозчийка ж. разг. пренебр.- улична артистка; „karagözcü”, турски

карагьозчия м. разг. пренебр. – 1.Уличен артист. 2.прен.Палячо, фокусник. 3.Смехотворна комедия с кукли.; „karagözcü”, турски

караконджол (караконджул) м. – зъл нощен дух, вампир, таласъм; „karacon-colos”, турски

карантия ж. -вътрешности на заклано животно, предлагани за храна: „Ще купя карантия за супа.“

карар м. – мярка, решение

кара-съир мн.- говеда

кара-топрак м. - чернозем

карач м. – бряст

кара-чиския м. – ситен дъжд

карашмалък м. диал. – навалица, множество, неразбория; „karişik”, турски

карашък м. диал. – смес; „karişik”, турски

карашик, карма карашик – напълно объркано, смесено

каращисвам гл. диал. – смесвам, разбърквам, меся; „karişmak”, турски

кардаш м. разг. – близък другар, брат; „kardaş”, турски

карез м. диал.– омраза, злоба, злопаметност; „garez”, турски от перс.

карезлия прил. неизм. диал. – зъл, озлобен; „garezli”, турски

карма-карашък ж. – голяма бъркотия, „karma”- смесен, „karişiklik”- безпорядък, смесица; турски

кармъзъ - червен, червено

карпус (карпуз) м. диал. – диня, любеница; „karpuz”, турски

картал м. - хищна птица, черен лешояд

каршилък м. диал. – огниво на кремъклия пушка; „karşilik”, турски

карък м. разг. неодобр. ирон. – 1.Човек, на когото не му спори в нищо, не му върви. 2. Липса на късмет.; „karik”, турски

каръшки прил. разг. неодобр. – неудачен, несполучлив; „karik”, турски

каръшък - смесено, размесено; „karışık“

касап (-ин) м. – 1. Човек, който транжира месо, месар. 2.жарг. Хирург, който зле владее занаята; лош професионалист.; „kasap”, „касп“ – сека;турски от перс.

касапница ж. – 1.Кланица; цех за клане на животни и обработка на месото им. 2.остар. Магазин за прясно месо. 3.жарг. Кръвопролитие.; „kasap”, турски

касатура ж. диал. – войнишки нож, щик; „kasatura”, турски

касафет м. – грижа

кат м. – 1.Етаж от сграда. 2.Слой, пласт. 3.Комплект дрехи за едно обличане.; „kat”, турски
катил м.жарг. обидно грубо – 1.Престъпник, човек, готов на всякакво престъпление. 2.Лош, зъл човек. 3.Глупав, прост човек.; „kâtil”, турски

катма ж. – вид тестено изделие, палачинка,която се пече върху специална плоча; „katmer”- слой, пласт; турски

катък м. диал. – 1.Прибавка към хляб (сирене, масло ,сланина). 2.Варено със сирене прясно мляко. 3.Изцедено кисело мляко с чесън.; „katik”, турски

катър м. – домашно животно, хибрид от магарица и конски жребец, за разлика от мулето, което е мелез от кобила и магарешки жребец; „katir”, турски

каул м. – условие

каук прил. – кух

кауш м. остар. – затвор, полицейски участък; „kovuş“, турски

кафа междум. неодобр. – омръзна ми, досадно ми е; „kâfi”, турски

кафалтия ж. – закуска, турски от ар.

кафе ср. – 1.Зърната на тропическо растение, които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитка. 2.Напитка, приготвена от изпечени смлени такива зърна.; „kahve”, турски

кафеджия м. – съдържател на кафене

кафез м. – 1.Клетка за птици. 2.жарг. Полицейски участък или затвор.; „kafes”, турски

кахър м. разг. неодобр. - грижа, печал, скръб, мъка; „kahir”, турски

кахъря се гл. разг. неодобр. – угрижен, печален съм; „kahir”, турски от ар.

кач – колко

качак м. диал. – беглец, дезертьор; „kaçak”, турски

качамак м. – ястие от сварено на каша царевично брашно; „kaçamak”, турски

кая ж. диал.- - вид риба; „kaya baliği”, турски

каят – твърде

каяфет м. – външен вид, външност; облекло; „kiyafet”, турски от ар.

кебап м. – 1.Отбрани късчета месо, печено във фурна или на скара. 2.Ястие от малки задушени късчета месо със сос и подправки.; „kebap”, турски

кебапче ср. – специално измесено с подправки кълцано месо, приготвено във формата на малки наденички и изпечено на скара; „kebapçi”, турски

кедерлия прил. – едноок, тъжен

кел м. – кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите; „kel”, турски от перс.

келвелик м. – кошничар

келебек ж. – пеперуда (метил)

келеме (келемле) ср. - 1.диал. Запустяла, изостанала нива. 2.жарг. неодобр. Нищожен човек.

келеп м. диал. – гранка, прежда, голямо чиле; „kelep”, турски
келепир м. разг.- печалба, получена без труд; „kelep”, турски

келепирджия м. разг. неодобр. – човек, който търси изгода, печалба, без да е вложил труд; „kelepir”, турски

келеш м. разг. неодобр. – 1.Презрян, долен човек. 2.Неопитен, незрял човек. 3.Дребен, нисък човек. 4.Плешив човек.; „keleş“, турски

кемер м. остар. – вид тесен пояс, който служи за кесия; „kemer”, турски от перс.

кенар м. – край, украса на женска риза; „kenar”, турски

кенеф м. разг. грубо – отходно място, клозет, нужник; „kenef”, турски

кепазе ср. – 1.Безстрамен, безчестен. 2.Смешен, нищожен.; „kepaze”, турски от перс.

кепазя гл. диал.- срамя, безчестя

кепенк м. – завеса, дъсчена, турски от перс.

кепенци мн. разг. неодобр. - дървени или ламаринени капаци за затваряне на магазини, витрини, прозорци; „kepenk”, турски

кепче ср. – 1.Голяма лъжица, гребалка. 2.Вид мрежа с обръч и дълга дръжка, предназначена за риболов; „kepçe”, турски

керван м. – колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари; „kervan”, турски от перс.

керевиз (кервиз) м. – целина; „kereviz”, турски

кересте ср. остар. – дървен строителен материал, „kereste”, турски

керкенез м. – вид ястреб; „kerkenez”, турски

керпеден м. диал. – клещи; „kerpeten””, турски

кесат м. - недоимък

кескин прил. – остър

кестерме нареч. – направо

кеся (кесим) гл. жарг. – чакам дълго време безрезултатно; „kesim”, турски

кеф м. разг. – удоволствие, добро настроение, наслада; „keyif”, турски

кефя (кефна) гл. жарг. – доставям удоволствие на някого или на себе си

кехая м. остар. – 1.Селски глашатай. 2.Главен овчар. 3.Надзирател, пазач.; „kâhya”, турски

кехлибар м. – вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута; „kehlibar”, турски от перс.

кече ср. - пласт

кешки/кяшки – дано, турски от прес.

кибар прил. – голям, велик

килим м. – 1.Изделие от тежка тъкан, художествено оформено с различни шарки и фигури, предназначено обикновено за постилане на под, понякога за украса на стена, черга, губер. 2.Слой, пласт; „kilim”, турски от перс.

ким м. – 1.Вид тревисто ратсение. 2.Семената на това растение, използвани като подправка.; „kim”, турски

кир ж. – наслоена нечистотия по кожата на човек или животно; „kir”, турски

кираджия м. – 1.Наемател на стая, къща, дюкян. 2.Превозвач на стоки.; „kiraci”, турски

киреч ж. – вар; „kireç”, турски

кирия ж. остар. – 1.Превоз на пътници и товари с каруца срещу заплащане. 2.Сумата, която се плаща при превоз на пътници и товари с каруца; „kira”- наем; турски от ар.

кирпич м. – непечена тухла; „kirpik”, отломък

китап м. разг. – 1.Документ. 2.Книга, писане.; „kitab”, „kitap”- книга; турски от ар.

клуп м. – дръжка, примка

коджа нареч. диал. неодобр. – много, доста; „koca”, турски

кодош м. разг. – шега, подигравка; „kodoş“, турски

кодоша гл. разг. – подигравам, подкачам, задявам; „kodoş”, турски

кодошлия м. разг. – подигравчия, шегобиец

колай м. нареч. разг. – начин, леснина, средство; „kolay”, турски

Колай-геле! – Помози Бог!

комар м. – различни видове хазартни игри;, „kumar”, турски

комарджия м. – човек, който обича да играе комар; „kumarci”, турски

комшия м. разг. – 1.Съсед. 2.Съседна на България държава, обикн. Турция.; „komşu”, турски

комшулук м. разг. – 1.Съседство по местоживеене, добри отношения между съседи. 2.Вратичка между два съседни двора. 3.ирон. Съседна държава на България, обикн. Турция.: „komşuluk”, турски

конак м. – 1.истор. Турско полицейско и административно управление. 2.остар. Място за преспиване при пътуване в друго селище.; „konak”, турски

копой м. – 1.Вид ловджийско куче, което има силно обоняние. 2.жарг. неодобр. Доверено лице, доносник.; „kopek”- куче, турски

Коран м. – свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед, „Koran”, турски

кория ж. диал. – малка гора, горичка в равно място; „koru”, турски

коруджия м. – пъдар, пазач

кофа ж. – 1.Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд. 2.прен. само мн.ч. Нещо в голямо количество.; „kova”, турски

кофар м. – катинар; „kofar”, турски

кофти – 1.прил. разг. неодобр. За човек – лош, неприятен. 2.прил. За предмет или произведение на изкуството – лош, грозен, слаб, с ниска естетическа стойност. 3.нареч. Лошо, неприятно, недобре.; „kof” – кух, празен; турски

коч м. – нескопен овен; „koç”, турски

кубе ср. – 1.Изпъкнала част на купола на църква; свод. 2.прен. Теме без коса.; „kubbe”, турски

кувет ж. – сила, способност

кудрет ж. – средства, пари, богатство

кузалтия ж. – усойно място

куйрук м. - опашка

куландисвам гл.– употребявам

кумсал – пясъчен

курабия ж. – вид печени сладки от брашно, захар и яйца; „kurabiye”, турски от ар.

курбан м. – 1.Животно, заклано като жертва за здраве. 2.Гощавка с животно, заклано като жертва за здраве. 3. Ястие, което се приготвя на такава гощавка.; „kurban”, турски

курдисвам гл. разг.неодобр. – 1.Натъкмявам, нагласям, разполагам се. 2.Навивам (за часовник).; „kurmak, kurdu”;турски

курназ прил. разг. – смел, решителен; „kurnaz”,турски

курт-каранлък м. – вечерна дрезгавина, турски от перс.

куру-соук м. – сух студ

куршум м. – късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и др., „kurşun”, турски

кусур м. разг. неодобр. – 1.Недостатък, лоша черта на характера. 2.Вина, грешка. 3.Количество, което е в повече; и нещо отгоре.; „kusur”, турски

кутсуз (куцуз) м. неизм. разг. неодобр. – липса на късмет; „kutsuz”, турски

кутсуз (-ин), (котсуз, -ин) м. разг. – човек, който не носи късмет и причинява нещастие; „kut”- съдба, щастие; турски

кутсузлия м. разг. неодобр. – човек без късмет, нещастен, злочест

кутсузлък м. разг. неодобр. – липса на късмет, „kutsuzluk”, турски

кушия ж. – 1.Надбягване с коне на празник. 2.Суматоха. 3.жарг. Шега, подигравка, веселба.; „koşu”, турски

кушлук м. – предиобед

куюмджия м. – златар; „kuyumcu”, турски

къврък нареч. – усукано, пресукано

къз ж.- момиче

къзъм обр. – момичето ми

къзгън прил. – разгорещен, пламнал

къзнък прил. - спарен

къзълджа ж. – червенка (сорт пшеница)

къзъл-пелит м. - цер

къймат м. – цена, стойност

къйматлия прил. – гиздав, мил

къйфет м. – вид строеж

къна ж. – вид растителна кафяво-черна боя за коса и за нокти при някои народи; „kina”, турски

къносвам гл. – боядисвам с къна

кър м. – ниви, ливади, поле; „kir”, турски

кърклъци мн. – овчарски ножици

кърлангъчки мн. – лествици на задната двуколка на кола

кърмъз м. – червена боя, добивана от изсушени насекоми, кармин; „kirmizi”, турски

кърсердар м. остар. – турски началник на полска или селска стража; „kir”, турски

кърч м. - поледица

къскандисва гл. – ревнува

късканч прил.– ревнив, -а

късмет м. – 1.Щастие, съдба, бъдеще. 2.Щастлива случайност. 3.Листчета, които се теглят при жребий и носят някаква печалба.; „kismet”, турски

късметлийка ж. разг. – жена, на която ѝ върви в живота; щастливка; „kismetli”, турски

късметлийски, -а прил. разг. – който се отнася към нещо, свързано с неочаквана сполука; щастлив; „kismetli”, турски

късметлия м. разг. – щастливец; човек, на когото му върви в живота

късър – ялова

кът прил. неизм. – недостатъчен, в недоимък, дефицитен; „kit”, турски

къч м. – 1.Задната част от тялото на кон, магаре. 2.прен. Неочакван удар.; „kiç”, турски

къш междум. - за пъдене на птици, турски от перс.

кьок м. диал. – корен, род; „kök”, турски

кьоле м. – робски работник

кьопек м. – куче

кьопоолу ср. – салата от печени чушки и нарязани патладжани с чесън, оцет и олио; „köpoğlu”, турски

кьорав прил. разг. – човек, който недовижда, сляп човек; „kör”, турски

кьоравото нареч. разг. – ситуация на неочаквана печалба, придобив-ка; „kör”, турски

кьорвам (кьоря) гл. жарг. - гледам

кьоркютюк прил. – като дърво, вдървен; „kör kütük”, турски

кьорлеменден нареч. – слепешката

кьорпе прил. – младо

кьорсофра ж. разг. неодобр. – гощавка на аванта, за чужда сметка; „kör”- сляп; турски

кьорфишек м. разг. – 1.Заблуден патрон. 2.прен. неодобр. Лъжа, блъф

кьосе ср. – човек без брада и мустаци; „köse”, турски

кьостек м. – прилика

кьотек (кютек) м. разг. неодобр. ирон. – бой, побой; „kötek”, турски

кьотюк м. – пяна

кьоше ср. разг. – кът, ъгъл; „köşe”, турски

кьошк м. – веранда, чардак

кьошка ж. остар. – издадена част на къща; лека дървена кръгла или четвъртита постройка в градина или др.; павилион; „köşk”, турски

кюлнук м.- купище

кюлхане прил. – подъл, долен, негодник

кюлче ср. – къс претопен метал: мед, злато, сребро или др.; „külçe”, турски

кюлюстур м. – нехранимайко

кюляф м. – островърха шапка

кюмбе ср. остар. – ламаринена печка на дърва и въглища; „kümbet”, турски

кюмюр м. – 1.разг. Въглища. 2.жарг. обидно Негър.; „kömür”, турски

кюнец м. – 1.Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка. 2.Широка тръба за канализация. 3.жарг. ирон. Вид панталони с тесни, прилепнали по краката крачоли.; „künk”, турски

кюнефе ср. – сиропиран десерт от кадаиф и млечен продукт, подобен на обезсолен кашкавал или извара

кюнк м. – тръба

кюп м. – делва, бъчва, голям глинен съд; „küp”, турски

кюприя ж. - мост

кюрк м. – кожух

кюспе ср. – каша от смачкани и изстискани семки, плодове; „küspe”, турски

кютюк (кютук) м. – 1.Сух пън, дънер. 2.прен. обидно Недодялан, тъп човек.; „kütük”, турски
кюфте ср.- кюфте, ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка; „köfte”, турски

кючек (кьочек) м. – вид турски танц с характерни извивки на тялото и щракане с пръсти; „köçek”, турски

кючекчийка ж. разг. подигр. неодобр. – изпълнителка на кючек; „köçek”, турски

кючекчийски прил. разг. неодобр. – който се отнася до кючек

кючекчия м. разг. неодобр. – танцьор; човек, който изпълнява кючек

кючюк прил. - малък

кяр м. разг. - печалба, облага, сметка; „kâr”, турски