welcome Запитване за превод или за уеб дизайн? Ние сме винаги на линия:

тел. +359 878 23 32 72
Скайп: dragomaniood


имейл: admin@dragomani.org

Речник на турските думи Д~

Д

даалии мн.1.Планински жители, планинци. 2.Грабителски орди от турци, албанци или потурчени християни, вършили безчинства на Балканския полуостров в края на XVIII и началото на XIX век.; „dağli”, турски

даваджия м. остар.– тъжител, ищец; „dâvaci”, турски от ар.

давия ж. остар.– тъжба, съдебен процес, съдебно дело; „dâva”, турски от ар.

давосвам се гл.– съдя се

даврандисвам се гл. остар. неодобр. подигр. – 1.Съвземам се, оздравявам. 2.Замогвам се.; „davranmak”, турски

давранма – стой, не мърдай; „davranma”, турски

дада ж. – бавачка; „dadi”, турски

дайре (дааре) ср. – ударен музикален инструмент под формата на обръч с дрънкалки и опъната кожа от едната му страна; „daire”, турски от ар.

дакика – минута; „dakika”, турски от ар.

дал м. - клон
далавера ж. разг.- 1.Непочтена сделка, мошеничество, измама. 2.Печалба.; „dalavere“, турски

далавераджия м. разг. неодобр. – човек, който прави нечисти, съмнителни сделки, далавери; „dalavere”, турски

далак м. – орган в коремната кухина, тясно свързан с функциите на кръвоносната и лимфната система; „dalak”, турски

далга ж. - вълна

далгъч м. – плувец

далиан, далян м. – 1.Заградено място във вода за риболов. 2.Неподвижна мрежа за риболов.; „dalyan”, турски

дам м. диал. – обор; „dam”, турски

дамаджана ж. – стъклен голям съд за течности, оплетен отвън с лико и с дръжки; „damacana”, турски

дамазлък м. разг. - 1.Нещо, което е домашно произведено, а не купено. 2. Животно за разплод.; „damizlik”, турски

дамар м. разг.– 1.Подземно водно находище, вода или рудна жила, жилка. 2.Дебела месеста част от животински стомах. 3.Чорба от такива месести части.; „damar”, турски.

дамарлия прил. жилест, с жилки; „damarli”, турски

дамга ж. разг.– 1.Знак, поставен белег, печат, клеймо върху копитата на конете и др. 2.Уред за поставяне знак чрез изгаряне, печат. 3.Петно.; „damga”, турски

дамгосвам гл. – 1.Поставям белег, жигосвам. 2.Опетнявам, обезчестявам. (прен.).; „damga”, турски

дамла ж.разг. - сърдечен или мозъчен удар; „damla”, турски

данак, (даначе) м. разг. – отбито от бозаене теле, юнче, юница; „dana“, турски
дангалак м. диал. обидно.- 1.Висок и слаб човек. 2.Глупав човек, будала, ахмак.; „dangalak“, турски

дандана, дандания ж. разг. – шум, врява, крясък; „dandan“, турски
дàра (тара) ж.- тегло на опаковката на съда, отстъпка; „dara“; итал. „tara“

дарабука ж. – вид музикален инструмент като гърне с опъната кожа отгоре; „darbuka”, турски

дараджан ж. – трева: таралежик, петльово просо, диво просо; „darica”, турски
дарàк м. диал.- машина или ръчен уред за влачене на вълна, лен, коноп и памук; „tarak“, турски

даракчия м. – лице, което работи на дарак; „tarakci”, турски

даржик м. – кожен мех

дармадан нареч. разг. пренебр. – разхвърляно, разнебитено, съсипано, разтурено; „darmadağin”, турски

датсъс – безвкусен; „datsiz”, турски
даул м. диал. – тъпан; „davul“, турски

даш м. – име, турски от перс.

даяк м. – 1.Дърво за подпора. 2.Бой, побой. (прен.); „dayak”, турски

даяма ж. – заслон за овце

даяня гл. диал. неодобр. – подпирам се, облягам се, издържам на нещо неприятно, търпя; „dayanmak”, турски

девирик м. – стръмен завой

декиш (дикиш) м. диал. – шев, ръб на шев, фразеол. „Не хвана дикиш“ – несполучлив опит, нещо не става.“; „dikiş“, турски
дели прил.- луд (добавя се към собствени имена); „deli“, турски

делибашия м. диал. – 1.Луда глава. 2.Нередовни турски войски.; насилници

делия м. остар. – буен човек, луда глава

дембел (-ин) м. диал. неодобр. – мързелив човек, ленивец, лентяй, безделник; „tembel”, турски

демек част. разг. неодобр. – значи, сиреч, тоест; „demek”, турски

демир м. – желязо; „demir”, турски
денк м.разг. - голям стегнат вързоп/багаж; „denk“, турски от перс.

дервенджия м. - воденичар
дервиш (-ин) м.- мюсюлмански странстващ монах; „derviş“, турски от перс.

дере ср. – 1.Дълбок дол със стръмни брегове. 2. Малка река, поток.; „dere”, турски от перс., родствена на българското „дол“

деребей (дерибей) м. - 1.разг. Непокорен на султана турски управник. 2.разг. неодобр. Потисник, тиранин.; „derebey”, турски
дередже ср. разг. неодобр. – положение, състояние в момента (обикновено лошо); „derece“, турски от ар.
дерт м. разг. неодобр. - беда, болка, тревога; грижа; неприятност; „dart“ – мъка, турски от перс.

дест ж. – ръка; „dest”, турски от перс.

джадия (джидия) ж. разг. - 1.Дърта жена, вещица. 2.жарг. обидно Лоша, проклета, лека жена.; „cadi”, турски от перс.
джам м. разг. остар. - стъкло; прозорец, „cam“, „ğam“ – чаша

турски от перс.

джамадан м. диал.- мъжки елек, нашарен с гайтани и сърма; „camadan”, турски
джамал м. диал. - вид зидана, стайна печка; „camal“, турски
джамал м.- игра с маски, подобна на карнавал; „camala“, турски
джамбаз, (-ин) м. разг.- 1.Търговец на добитък. 2.Циркаджия; „cam-baz“.; турски от перс.

джамджия м. разг. – стъклар; „camci”, турски
джамия ж.- мюсюлмански храм; „cami“, „ğami“; турски от ар.

джамлък м. разг. – 1.Балкон, тераса със стъклени врати. 2.Витрина на магазин, шкаф със стъклени стени.; „camlik”, турски

джанабет (-ин) м. диал. неодобр. обидно – зъл, проклет човек; „cenabet”, турски

джандар, (-ин) м. остар. – 1.Полицай, стражар. 2.прен. Човек, който обича да командва другите, да налага волята си.; „candar”, турски

джанфес м. – вид конопен плат, тафта; „canfes”, турски от перс.

джанъм ж. разг. – душо моя, обръщение към някого за подсилване на подкана или за изразяване на недоволство (от „can” – душа, перс.)

джебел м. – планина

джебчийка ж. разг. неодобр. – жена джебчия; „cer”, турски

джебчия м. разг. неодобр. – уличен крадец на дребни вещи; „cer”, турски

джевре ср. диал. – кърпа с извезани краища; „çevre”, турски

джеза ж. – глоба

джезве ср. – метален съд с дълга дръжка, който се използва за варене на кафе и др., кафениче; „cezve”, турски
джелат (-ин) м. - палач; жесток човек; „cellât“, турски от ар.
джелепин м. истор.- търговец на животни за клане; „celep“, турски от ар.
джендем м. остар. – 1.Ад, пъкъл. 2.Затънтено, пустинно място. 3.Затвор.; „cehennem“, турски от ар.

джепане ср. остар. – 1.Муниция за огнестрелни оръдия – патрони, гранати и др. 2.жарг. нов. Похищение.; „cephane”, турски

джереме ср. - 1.остар. Глоба. 2.диал. Нежелани разноски. 3.прен. пренебр. Хитрец, тарикат, шмекер.; „cereme”, турски

джесарет прил.– смел, решителен
джибри мн.- остатък от изстискано грозде (за варене на ракия); „cibre“, турски

джигер м. разг. – бял или черен дроб; „ciğer”, турски
джин м. диал.- демон; дух; „cin“, турски от ар.
джинс м.- род; потекло; „cins“, турски от ар.

джихад м. – свещена война на мохамеданите; „cihat”, турски

джоб м. – 1.Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи. 2.прен. разг. Лични парични средства. 3.прен. Вид сандвич.; „cep”, турски

джоджен м. – многогодишно тревисто растение, използвано за подправка; „gözum”, турски

джолан м. – долна част на говежди крак; „colan”, турски

джубе ср. – 1.Горна дреха от дебел плат, подплатена с кожа. 2.Кожух. 3.прен. Дреха на духовник.; cübbe”, турски от ар.
джудже ср.- 1.Съвсем дребен човек, естествено недорасъл; дребосък, пигмей. 2.прен. Дребно и незначително нещо.; „cüce”, турски

джумбиш м. разг. жарг.– веселба, развлечение, веселие, смехория; „cümbüş“, турски от перс.

джунджурия ж. разг. – непотребно нещо, дреболия, дрънкулка; „çingirak”, турски
Диарбекир м. собств. прен.- 1.Град в Турция. 2.Далечно, затънтено и мрачно място.; „diyarbakır“, турски

дибидюс м. - 1.диал. Напълно, съвесем, изцяло. 2.разг. ирон. Съвсем гол човек.; „dibidüz“, турски
диван м.- 1.Съвещателен орган в Султанска Турция. 2.Вид ниско меко канапе за седене или спане; „divan“, турски от перс.

диванчапраз (диван-чепраз) нареч. неодобр. ирон. – прав човек с ръце, скръстени на пояса или на престилката, готов да направи някаква услуга; „divan”, „capraz”;турски от перс.

диване ср. разг. обидно – неразбран, смахнат, опак човек; “divane”, турски от перс.

диванелик м. – дивотия, глупост; „divanelik”,турски

диванхана ж. – хол, широк коридор, трем; “divanhane”, турски

дивит м. – металическа кутийка за пера с мастилница на края; “divit”, турски

дизгин, дизгини ед./мн. – дълъг ремък на юзда, поводи на юзда

дизия ж. – низа, наниз, връв; “dizi”, турски

диканя ж. – земеделски уред за вършитба; „diken”, турски

дикат м. – внимание, предпазливост, бдителност; “dikkat”, турски

дик нареч.– стръмно

дикиджийски прил. – обущарски

дикиджия м. – обущар, който шие емении; “dikişçi”, турски

дикис м. – покъщнина; “dikiz”, турски

дикиш м. – 1.Шев. 2. прен. Здравина, само в израза: „двоен дикиш“.; “dikiş“, турски

дилаф м. – дълги щипци за хващане на горещи предмети; „dil”- маша

дилбер прил. неизм. диал. – хубав, пленителен, очарователен, луда глава; “dilber”- „който пленява сърцето“; турски от перс.

дилжик м. – тока на колан

дилинджия м. – просяк; “dilinci”, турски

дилк м. – позвление, кураж, смелост

дил ки – та не и...

димия ж. – 1. Домашен четворен вълнен плат за горни мъжки дрехи. 2.Плат аба.; „dimi”, турски

дингил м. – 1.Ос на кола. 2.Висок и глупав човек.; „dingil”, турски

динислям м. – мохамеданин; „din islâm”, турски

динсиз(-ин) м. – безверник; „dinsiz”, турски от ар.

динсиз-имансуз м.– жесток безбожник, жесток християнин,хайдутин; „dinsiz imansiz”, турски

дип – „dip“, твърде много, съвсем

дипчик м. – „dipçik”, приклад на пушка
дирек м. разг.- дървен стълб, подпорна греда; „direk“, турски

дирлик м. – живот, разбирателство, съжителство, съвместен живот; “dirlik”

диш-парасъ, диш-хакъ ист. – пари, които взимали самозабравили се турци от нагостили ги християни, загдето били изхабили зъбите си при яденето, „diş-para, diş-hekki”, турски
доган м. диал. - сокол, „doğan“, турски

дограма ж. – 1.Съвкупност от дървени части за постройка. 2.Алуминиеви или дървени рамки за прозорци.; „dograma”, турски

доксан-докус нареч. разг. – много, в голямо количество; „doksan-dokuz”, турски

доламбаз м. – дървен свод на огнище

долап м. – голям шкаф в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и др.; „dolap”, турски

домузлук м. – мястото под речна воденица, където се въртят перките

домус м. – прасе

дондурма ж. – сладолед; „dondurma”, турски

дост м. – приятел, турски от перс.

достлук м. разг. – приятелство; „dostluk”, турски

доурук прил. – препълнен

дубара ж. разг. - 1.При игра на табла и двата зара показват двойка. 2. прен. Измама, хитрина.; „dubara”, турски от перс.

дувар м. разг. – стена, ограда; „duvar”, турски от перс.

дуда ж. диал. – плод на дървото черница; „dud”, турски от ар.

дудак м. – устна, бърна; „dudak”, турски

дудук м. – дървена свирка; „düdük”, турски
думан м. диал.- мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха; „duman“, турски

думбаз (-ин) м. остар. – богаташ, селски или градски чорбаджия; „tumbadiz”, турски

дур междум. диал. – Стой! Не мърдай!; „dur”, турски

душ м. - зло
душман (-ин) м.разг.- враг; противник, неприятел; „duşman“, турски от перс.

дърнак, търнак м. – копито

дюбеш м. разг. – 1.При игра на табла двата зара показват числото пет. 2. прен. Голяма сполука, голям успех.; „dübeş”, турски

дювенсилик м. – процеп на диканя

дюзгюн - оправно
дюкян м. разг. остар. - 1.Занаятчийска работилница, магазин. 2.жарг. Цепка на панталон с копчета; „dükkân“, турски от ар.

дюкянджия м. разг. – човек, който работи, продава в магазин; „dükkân”, турски

дюлбен м. – завивка, забрадка, турски от перс.
дюлгер м. разг. - строител; зидар; „dülger“, турски от перс.

дюлюм (дюнюм) м. - мярка за земя, равна на 919,3 кв. м (почти декар); „dönüm”, турски

дюнме (дьонме) ср. диал. – християнин, приел мохамеданство; „dönme”, турски
дюс прил. неизм. разг.- равен; еднакъв, едноцветен; „düz“, турски
дюстабан м. разг.- плоско стъпало; „düztaban“, „taban“- ходило; турски
дюшек м.- 1.Напълнена с вълна, памук, пух, парцали долна постелка за легло. 2.Надуваема гумена постелка за плаж.; „döşek”, турски

дюшеклък м. – здраво платно за дюшек; „döşek”, турски

дюшеме ср. – под, потон

дюшекчии мн. жарг. нов. – играчите във футболния клуб „Атлетико Мадрид“; „döşek”, турски

дюшекчия м. – човек, който изработва дюшеци; „döşek”, турски

дюшеме ср. – дъсчен под; „döşeme”, турски

дюшеш м. разг. – 1.При игра на табла или зарове – 6+6. 2.прен. Много добра, много сполучлива ситуация, дошла обикновено неочаквано. Полза, печалба.; „düşeş“, турски


Е

евалла – Браво!; поклон, хвала; благодаря, сполай ти; „Правя ти евала“ – отдавам почит, скланям глава; „eyvallah”, турски от ар.

евет – да, така, наистина; „evet”, турски

еветчилък м. – съгласяване винаги и с всички от угодничество

еветчия м. – угодник, блюдолизец, който се съгласява винаги с всичко

евза ж. – капсула за подпалване на огнестрелно оръдие; „evza”, турски от ар.

евала (евалла) междум. разг. – поклон, хвала; „eyvallah”, турски от ар.

евзалия прил.– капсулен, с капсула

евсайбия м. – стопанин на дом, на къща; домовладика; „ev sahibi”, турски от ар.

егира ж. – мохамеданско летоброене, което започва от 16 юли 622 г., когато Мохамед избягал от Мека в Медина; „higret” – преселение, турски от ар.

еглендже и егленджек м. – забава, забавление, развлечение, увеселение; „eğlence”, турски

еглендисвам се, еглендиша се гл. – веселя се, забавлявам се, развличам се; „eğenmek”, турски

егрек м. – лятна кошара за добитък; „eğrek”, турски

едепсиз прил. – нескромен, безсрамен

еджел ж. – смърт, съдба; „edcel”, турски

езан м.– призив за молитва от минарето; „ezan”, турски от ар.

ек част. - става

еклеме ср.- наставка

екмек м. диал. – хляб; „ekmek”- царевичен хляб; препитание, турски

ексер м. – гвоздей, пирон

ексик – в по-малко

еллия м. - петдесетник

елпезе ср. – куп листа, връзка

елтия ж. – височина

емир м. – княз; „emir”, турски от ар.

емиши мн. диал. – овошки, плодове; „emiş“, турски

емтери м. – земляк, съгражданин

енгеч м. – скоба (желязна)

енкас нареч.- умишлено
ербап прил. неизм. разг.- способен; оправен; „erbap“, турски от ар.

ергеле (хергеле) ср. остар. – стадо коне; „hergele”, турски

ерген (-ин) м. – юноша, неженен мъж; „ergen”, турски

ергенлък м. разг. – безбрачност, юношество; „ergenlik”, турски

ердаф м. – връстник

есап м. остар. – сметка; „hesap”, турски

ескиджия м. остар. – вехтошар; „eskici”, турски
еснаф м.- 1.истор. Организация на занаятите по места; 2. Духовно ограничен човек (с отрицателен оттенък), „esnaf“, турски от ар.
ефенди м. истор.- обръщение, подобно на „господин“ в Османска империя, „efendi“; турски
еш м. разг. остар. - другар, равен, всяка от частите на един чифт, съп-руг/а, „djansel“, „eş“; турски

ешек м. – магаре, „eşek“; турски
Евала! междум. – Браво!

Ж