welcome Запитване за превод или за уеб дизайн? Ние сме винаги на линия:

тел. +359 878 23 32 72
Скайп: dragomaniood


имейл: admin@dragomani.org

Речник на турските думи В, Г~

ваде м. – срок, падеж; “vâde”, турски

вазгеч повел. диал.– остави, откажи се; „vazgeçmek”, турски
вакъф м. истор.- недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; фондация; „vâkıf“, турски от ар.

валиде ж. – титла на майката на турски султан; „valide”, турски

валилик м. – длъжност на валия; „valilik”, турски
валия м. остар. - управител на вилает в Османската империя, губернатор; „vali“, турски от ар.

валлаха – За Бога, Бога ми!; „vallahi”, турски

варак м. остар. – съвсем тънки листчета от лъскав метал (злато, сребро, мед, калай) в различни цветове, които се употребяват за украса или за опаковка; „varak”, турски

варда – Настрана! Дай път! Внимание!; „varda”, турски

ватан м. - отечество
везир м.- 1.Министър, висш административен служител в мюсюлман-ските държави; „vezir“, ар.; 2.прен. Верен слуга.; турски от ар.

вересиджия м. разг. пренебр.- Купувач на кредит, на вересия; „veresici”, турски
вересия ж. разг. пренебр. – 1.Покупка или продажба на доверие (на изплащане). 2.Сума, сметка по покупко-продажба на доверие; „veresiye“, турски

вер-селям неизм. диал. – много му здраве; „ver selâm”, турски
вилает м.- голяма административно-териториална единица в Османската империя; „vilâyet“, турски от ар.

възгечтиса гл. – отказа се; закъсня

Г


гаази – почетна титла при турците за герой-победител, особено във война с неверниците; „gazi”, турски

габроваллар – габровци; “lar”, турски
гавазин м. остар. неодобр. - въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия; „kavas“, турски от ар.

гага ж. разг.– 1.Кука. 2.Клюн, човка, резе.; „gaga”, турски

газават ист. - „Свещена война против неверниците“, която водил ислямът за своето разпространение; „gazavat”, турски от ар.

газела ж. – двустишна строфа в източно стихосложение с постоянна рима в края на всяко двустишие; „gazel”, турски от ар.

гайда ж. – традиционен музикален инструмент от типа на аерофоните; „gayda”, турски от ар.

гайле ср. диал. неодобр. – 1.Грижа, загриженост. 2.Неприятност, тревога.; „gaile””, турски от ар.

гайрет м. – усилие; „gayret”, турски от ар.
гайтан м.- изплетен от конци шнур за украса на народна носия; „gaytan“, турски

гайтанджия м. – производител или търговец на гайтани

галиба нареч. диал. – вероятно, по всяка вероятност, изглежда, навярно, като че ли, сякаш, комай, може би; „galiba”, турски от ар.

геберджек – слабо, сухо, мършаво

гевгир м. – метален кухненски съд или лъжица с дупки за отцеждане; „kecgir”, турски

гевезе ср. диал. – разглезен човек, глезльо, лигльо; „geveze”, турски

гeвезя гл. диал. – глезя; „geveze”, турски
геврек м. - 1.Тънък и сух кравай от варено и изпечено тесто. 2.жарг. подигр. Волан, кормило на автомобил.; „gevrek, simit“, турски

гезме ср. диал. – разходка; „gezme”, турски

гелем-гелим (гел-гьорелим) – ела да видим; но; ала

гелеп м. – голямо чиле, гранче прежда; „kelep”, турски

гем м. – юзда

гемиджия м. - 1.Моряк от неголям кораб с платна, гемия. 2.жарг. Човек, който постоянно е в лошо настроение, отчаян, песимист.; „gemiçi”, турски
гемия ж.- вид кораб с платна; „gemi“, турски

гергеф м. разг. – дървена рамка за бродиране; „gergef”, турски

гердан м. – огърлица; „gerdan”, турски

герджик прил. неизм. остар. – хубав, строен, напет; „gercik, турски

герджик нареч. неизм. диал. – хубаво; „gercik, турски
герен м.- 1.Ниско място край река. 2.Поляна край село, „geren“. 3.Горчив, солен.; турски

гериз м. – вада, водопровод

гер-меше м. – вид дъбов храст

герчек нареч. – действително, наистина

геч нареч. - късно

геченде нареч. – преди няколко време

гечиндисвам гл. - преживявам

гидик м. – прелез; дребна покъщнина
гидия м. разг. - момък с буен нрав; „gidi“- сводник, турски

горгорбашия м. диал. – главатар, водач на банда; „gorgor” и ”baş“, турски

гужук – късоопашат

гурбет м. разг. – работа в чужбина за печалба или препитание; „gurbet”, турски

гурбетчия м. разг. – работник на гурбет; „gurbetçi”, турски от ар.
гьобек м. остар. - 1.Пъп, корем. 2.разг. подигр. Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема).; „göbek“ – пъп, турски

гьоз м. – око, поглед; житно вместилище

гьоз-гьоре нареч. диал. – явно, очевидно; „gözgöre”, турски

гьозлеми (гюзлеми) мн. диал. – мекици с плънка от сирене; „göz”- око, поглед, турски

гьозум м. диал. – джоджен; „gözum”, турски
гьол м. разг. - 1.Голяма локва. 2.Язовир.; „göl“, турски – езеро

гьон м. 1.Обработена дебела кожа за подметки. 2.жарг. грубо Глупав, прост човек. 3.жарг. неодобр. Непукист.; „gön”, турски

гьонсурат м. прил. неизм. неодобр. обидно – безчувствен, безразличен към всекиго или всичко, нахален човек; „gön“– подметка и “surat“ – лице, образ; турски

гьонсуратлък м. жарг. – състояние, при което човек не се чувства виновен от неприятностите, които е създал или от лошите си постъпки

гьотере (гьотуре) нареч. – вкупом, всичко заедно, смесено, изцяло; „götürü“, турски

гюбре ср. – 1.Тор. 2.диал. грубо Измет, долен човек.; „gübre”, турски

гюведжар (гювечар), м. жарг. нов. грубо – човек, който получава наготово нещо, без да влага труд или средства; „güveç”, турски

гювендия ж. жарг. обидно – жена с леко поведение; весела, закачлива жена; „güvende”, турски

гювеч м. – 1.Разлат глинен съд за печене на ястия във фурна. 2.Ястие от зеленчуци и месо, запечено във фурна.; „güveç”, турски

гюдюджия м. - пастир

гюдюл м. – пън

гюзел прил. неизм.– хубав, красив, прекрасен; „güzel”, турски

гюзле ж. – есенна трева

гюзлеми мн. – традиционно турско ястие, приготвено от ръчно точени кори, завити с плънка (най-често сирене)

гюзюн ж. - есен
гюл м. диал.- роза; трендафил; „gül“- цвете, турски от перс.
гюле/гюлле ср. - 1.Желязна топка, изстрелвана от оръдие. 2. Спортен уред.; „gülle“– топка, турски от перс.

гюлчерен ж. – роза

гюм м. – висок, бакърен съд за вода или мляко с тясно гърло; „gügüm”, турски
гюме ср.- 1.Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода. 2.Питомна птица, поставена като уловка в такова скривалище. 3.прен. Уловка.; „güme“, турски

гюмрук м. - 1.Мито. 2.прен. Митница.; „gürük”, турски

гюн-доусу – източен вятър

гюнлюк (гюнделик) м. - надница
гюрук (гюрюк) м.- сгъваем покрив на кола; файтон; „görük“, турски
гюрултия, гюрюлтия ж. разг.- врява, глъчка, бъркотия, суматоха, кавга, караница, скандал, „gürültü“, турски

гюч-биля - едва
гяур м. остар.- немюсюлманин неверник при мюсюлманите, „gâvur“, „kafir“– нерелигиозен, немюсюлманин; турски от ар.