welcome Запитване за превод или за уеб дизайн? Ние сме винаги на линия:

тел. +359 878 23 32 72
Скайп: dragomaniood


имейл: admin@dragomani.org

Речник на турските думи Б~

баарджик м. – ревач (малка възглавница на кола)

бабаджан, бабаджанка м. – едър и силен човек, здравеняк, юнак; „babacan”, турски
бабаит м. разг. - юначага, мъжага, хулиган, който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек; „babayiğit“, турски от арабски

бабаитлък м. неодобр. – юнащина, готовност за бой; „babayiğit”, турски

бабайко м. – татко; „baba”, турски

бабалък м. – тъст, баща на съпругата; „babalik”, турски

бабам междум. разг. – израз на радост, вълнение, желание; „babam”, турски

бабанлък – далечно минало; от време оно

баглама ж. диал. – резе на вратата или на прозорец; „bağlama”, турски

бадана ж. разг. – разтвор от гасена вар за белосване на стени; „badana”, турски

баданарка ж. разг. – 1. Кръгла четка за белосване на стени. 2.жарг. Лаская някого, подмазвам му се.; „badana”- белосване, измазване, турски

бадева нареч. разг. неодобр.– 1.Даром, безплатно. 2.Напразно, безполезно., „badihava”, перс.-ар.-турски

бадем м. - 1.Южно овощно дърво с бели цветове. 2.Плод на това дърво.; „badem”, турски

бадемлия прил. неизм. остар.– с форма на бадемова ядка, продълговат; „bademi”, турски от ар.

бадем-шекер м. – захаросан бадем

баджа м. диал. – 1.Комин. 2.Огнище.; „baca”, турски

баджак м. – бедро на животно или човек; „bacak”, турски

баджанак м. – всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия; „bacanak”, турски

бадън, бадъм м. диал. – бъчва; „badya”, турски от ар.

бажалък м. – комин

баждар м. – събирач на данъци; чиновник; „bacdar”, турски от индо-ирански произход

базбая – доста голям, важен, значителен; „bayaği”, турски

базиргян м. – търговец, търгаш, богат човек; „bazirgian”, турски

базкерет – понякога

баир м. – хълм, височина, рид, бърдо, стръмен път; „bayir”, турски

бай м. – мъж, господин
байгън нареч. разг. - дотяга ми; става ми прекалено; нещо, което идва в повече; сладко; „baygın“, турски - капнал , безсвестен, припаднал

байлама ж. диал. – тамбура; „bağlama”, турски
байрàк м. остар. разг. – знаме; „bayrak“, турски от ар.
байрактар м.; остар.- 1.Знаменосец.; 2. прен. Главатар, водач.; „bayraktar“, турски

байрам м. - 1.Голям мохамедански празник.; 2.прен. Тържество, гуляй.; „bayram”, турски

бакал(-ин) м. разг.– търговец на стоки за домакински нужди; „bakkal”, турски

бакалия ж. остар. – 1.Стока, с която търгуват бакалите.; 2.Магазин за хранителни и други стоки.; „bakkaliye”, турски

бакалница ж. – магазин за хранителни и други дребни стоки

бакалъм междум. разг. – Да видим! (подкана, насърчение или очакване); „bakalim”, турски

бакаря гл. – гледам, зачитам; „бакиарам“, турски

бакатя гл. диал.– изморявам очите си от взиране; „bakmak”, турски
бакии мн. разг. неодобр. - 1.Неблагополучна, неприятна, тежка ситуация, от която трудно може да се излезе. 2.Неизплатен, невърнат паричен дълг. 3.Заплетена, несвършена работа.; „baki“, арабски: "нещо, останало (за връщане)"

баклава ж. – арабски сиропиран десерт с кори и плънка от орехи, много популярен в Турция; „baklava”, турски

бакрач, бакраче м. остар. – котел, котле; „bakraç”, турски
бактисвам гл. несв. - омръзва ми; изморил съм се; „bıkmak“, турски
бакшиш м.разг. - неголяма сума пари, дадена над официалната цена като подарък; „bahşiş“, перс.: "подарък"; турски от перс.
бакър м. остар. - 1.Металът мед. 2. диал. Меден съд с широко гърло и по-голямо дъно, от мед.; „bakır“, турски

бакърджия м. разг. – човек, който произвежда бакърени изделия или търгува с тях; „bakirci”, турски

балабан м. разг. – едър и голям човек; „balaban”, турски

балама ж./м. разг. пренебр. – наивник, будала, човек, когото лесно биха могли да излъжат; глупак; „bala”, турски

баламосвам гл. – заблуждавам, залъгвам някого; „bala”, турски

бал-думан м. – топла влага, която поврежда някои растения; „bal dumani”, турски

балдъза ж. – сестра на съпругата; „baldiz”, турски

балдър (бълдър) м. жарг. грубо – дебело, грубо бедро или крак, обикновено на жена или момиче; „bildir”, турски

балдър неизм. диал. – лани, от много години, от много отдавна; „bildir”, турски

балтаджия м. – водач на русалийска дружина, прот; „baltaci”, турски

балталък м. – горски участък за сечене; „baltalik“, турски
балтия ж. диал. - 1.Брадва; секира. 2.жарг. неодобр. Силно, грубо ритане през краката или блъскане. 3.Унищожаване, пречка за нещо.; „balta“, турски

балур м. – вид трева

балък м. – вид риба; простоват, наивен, глупав човек; „balik”, турски

балъкчия м. диал.– рибар; „balikçi”, рибар

бамбашка – съвсем друг, съвсем различен; „bambaşka”

бамтел м. – малка брадичка от косми под долната устна; „bamteli”
барабар нареч. - заедно; редом; „beraber“, турски от перс.

барачест – космат, рошав; „barak”, турски

барашик – помирен, сдобрен, сприятелен; “barişik“, турски

барашък – съгласен, примирен; “barişik“, турски

баращисвам се (баращисам се) гл. – 1.Примирявам се. 2.Съюзявам се.; „barişmak”, турски

барбут м. – вид комарджийска игра на зарове; „barbut”, турски
бардак м.- на български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е „kadeh“, а чашата за кафе е „fincan“)

барем нареч. разг. неодобр. – поне, надали; „bari”, турски

барсала ж.– меден слой
барут м.- взривно вещество, „barut“, турски < арабски < гръцки, „barut“ < „barud“ < „pyritis“ (от „pyr“- огън)

басамак м. – стълбище, стъпало на стълба; „basamak”, турски

басканлък м. – нападение; „baskinlik”, турски

баския ж. – натиск, тънка одялана греда, дълъг клон, с който натискат копа сено; „baski”, турски

баскън м. – грабителско нападение; „baskin”, турски

басма ж. – тънък памучен плат с печатани върху него щарки; „basma”, турски

бастисан прил. – 1.разг. грубо Унищожен, затрит. 2.жарг. грубо Убит.; „basmak”, турски
бастисвам гл. несв.- нападам неочаквано и ограбвам; „bastı“, турски, „basmak“ - настъпвам
батак м.разг. - блато; кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно); „batak“, турски

батакчия м. – неизправен длъжник

батал м. – 1.Стар, изоставен предмет. 2.Широко платно, с което турците обвиват своите мъртъвци.; „battal”, турски

баталясал нареч.- изоставен, напуснат

батардисам, батърдисам, баттардисам гл. – 1.Потапям (лодка, кораб). 2.Набивам, разорявам, опропастявам.; „batirmak”, турски

батисам се гл. – съсипя се, бастисам – погрешно

батлан м. – пеликан; „batlan”, турски

бахар м. – 1.Ароматни зърна, които се употребяват за подправка на ястия и колбас. 2.жарг. Студ.; „bahar”, турски

бахт м. – щастие, благополучие; „baht”, турски
бахча ж. остар. - зеленчукова градина, „bahçe“, перс. от „baġ“ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"

бахчеванджия м. – градинар; „bahçivan”, турски

бахър м. – ужасно силен студ

бач м. – налог за внасяне на стока в някой град; „baç“, турски от перс.
баш прил. неизм. - 1.Главен; първи в йерархия; начало, начело. 2.Точно.; „baş“, турски

баша-баш трампа – смяна, глава за глава; едно за друго
башибозук м. истор.- войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости; „başıbozuk“, турски от „baş“-глава и „bozuk“-развален

башия м. – главатар, първенец

башка нареч. неизм. диал. – отделно, на всичко отгоре; „başka”, турски

башкалък м. – отделно жилище и домакинство; „başkalik”, турски

баш кишиш м. – владика; „baş кеşiş”, турски

башкувам гл. – държа се настрана, отделно; „başka”, турски

башкуване ср. – отделяне, заживяване башка, отделно

башлък м. – шаячна качулка за глава с дълги краища; капител; главина; „başlik”, турски

башлъклия – с капител; „başlikli”, турски
бая нареч. разг. - доста; немалко; който прави впечатление; много, доста; „baya“, турски

баялама – тежест на стомаха от преяждане със сладко или много подправки; „bayilma”, турски

баялдисвам (баялдисам) гл. – припадам, губя съзнание, дотегна, омръзна; „bayilmak”, турски

баят – сух, стар (за хляб)

бе част. – обръщение, „Така ли, бе?“

бегендисвам (бегендисам) гл. – харесвам, нрави ми се; „beğenmek”, турски
беглик м. истор. - данък в натура за феодалния владетел, след осво-бождението - данък за овце и кози; „beğlik“, турски, име Бегликташ

бегликчия м. – лице, което е откупило от държавата правото да събира данък беглик

беджердисам гл. – 1.Наредя – както я б. 2.Втасахме (я) – Сега я б.; „becermek”, турски

беджердиша гл.спечеля, изкарам; „becermek”, турски

безбели – явно, очевидно, изглежда, вероятно; „besbelli”, турски

безгин нареч.- отегчително
безистен м.- голяма сграда със сводове и магазини; „bezesten“, турски
бей м. истор. - титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; „bey'“, турски

бейзаде м. – знатен или богат човек; „beyzade”, турски от перс.

бейлербей м. – главен управител на област; „beylerbey”, турски

бейлик м. – 1.Княжество. 2.Бейство.; „beylik”, турски

бекрия м. остар.– пияница, алкохолик; „bekri”, турски

бекташ м. – член на дервишки орден у турците; „bektaşi”, турски

бекчия м.- нощен пазач или изобщо пазач; „bekçi”, турски
бекяр/бекярин м. разг. - неженен мъж, който живее сам; „bekâr“, турски от ар.

бел м. – права островърха лопата за копаене; „bel”, турски

бел м. – рибица, месо от рибицата; „bel”, турски

беледие ср. – градски съвет; „belediye”, турски от ар.

белким нареч. разг. – нима; дано; може би; „belki”, турски

беллеме ср. – потник под седло; „belleme”, турски

белли – явно е; ясно е; известно; „belli”, турски
беля ж.- пакост, зло, нещастие, неприятност, беда, лошотия;

„belâ“, турски от ар.

бендисвам – одобрявам

бенка ж. – черна пъпка или петно върху кожата на човека; „benek”, турски

бент м. – яз

берат м. – султански указ или грамота; „berat”, турски

бербат прил. неизм. диал. – лош, мръсен, неприличен, нечист, изцапан, изнурен; „berbat”, турски
берберин м. остар.- бръснар, „berber“, итал.; „barbiere“ - бръснар, „barba“ - брада
берекет м. разг.- плодородие, изобилие „bereket“ ар., от „baraha“ - божия благословия, турски от ар.

бет – лош

бетер нареч. неодобр. разг. - по-лошо, по-зле; „bedter”, турски

бешик м.- дървена люлка за дете; „beşik”, турски

бешлик м. – турска монета от пет гроша; „beşlik”, турски

бешюзлук м. – стъкло с вместимост 500 драма, около 1,5 литра; „beş yüzlük”, турски

бижерме – способен, смел човек; „becerme“, турски

биз – ние; „biz“, турски

биз-бизе – интимно, между нас, насаме; „biz bize”, турски

биле – дори; „bile”, турски

билюк – голямо множество, голям брой, рота, чета, стадо, чарда; „bölük”, турски

билюкбашия м. – командир на рота в турската войска

билюр м. – 1.Кристално стъкло. 2. Зрителна тръба, далекоглед. 3.Стъклено топче.; „billûr”, турски

бин ж.- хиляда; „bin“, турски

бина ж. – сграда, постройка; „bina”, турски

бинбашия, бимбашия м. – турски офицер с подчинени 1000 войници, хилядник; „binbaşi”, турски

бинеджия м. – ездач; „binici”, турски

бинек м. – 1.Яздитен кон. 2.Яздешком, на кон.; „binek”, турски

бинекташ м. – камък, на който ездачът стъпва, за да се качи на коня; „binektaşi”, турски

биниш м. – широка и дълга мъжка дреха; „beniş”, турски

бинлик м. – 1.Стъклен съд за вино и ракия с вместимост 3,2 литра или 1000 драма; 2.Дамаджана, голяма бутилка,; „binlik”, турски

бир м. – един; „bir“, турски

бираз – малко; „bir az”, турски

бир да – въпреки че..., ако и да...

бирдаа и бирдаха – втори път; повече; „bir daha”, турски

биргьотлия – потури с малко късо дъно; „bir götlü”, турски

бире-бир ср. – силно, ефикасно лекарство; ефикасно средство; „birebir”, турски

биринджи – пръв, първокласен; „birinci”, турски

биркач – няколко

бирлик м. разг.- единица, асо при игра на карти; „birlik”, турски

бирник м. - 1.остар. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др. 2.разг. неодобр. нов. Данъчен инспектор; „birnik”, турски

бир парче нареч. разг. – донякъде, малко, в известна степен, отчасти; „bir parçe”, турски

бирюнджиклия м. – копринен; „bürüncük”, турски

битме ср. – обшив на дреха за украса; средство за прикрепване на хастар към пола; за окачване на „джобен“ часовник на врат; „bitme”, турски

битпазар м. - пазар за стари вещи; „bitpazarı“; „bit“ – въшка, турски

бичкия ж. - ръчен трион

бичме ср. - 1.Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, използва се в строителството. 2.жарг. Едро парче от нещо. 3.Як, здрав, силен човек.; „biçme”, турски
боаз м. диал.- планински проход; дефиле; теснина; гърло; пролом; „boğaz“, турски

боба м. – татко, баща; „baba”, турски

бодак м. – сък, чеп; „budak”, турски

бодаклия ж. – чепата тояга, съковит; „bodakli”, турски

боза ж. – безалкохолна гъста напитка с възкисел вкус, която се приготвя от препечено ръжено или просено брашно

бозав прил. разг.– 1.Сив. 2.Блед, толкова избелял, че е трудно да се определи първоначалният цвят.; „boz”, турски

бозалък м. – 1.Трева, нещо посадено. 2.Целина, обрасла с едра трева.; „bozalik”, турски

бозана ж. – бозаджийница, „bozahane”, турски от перс.

бозгун м. – 1.Размирен, смутен. 2.Смутно време, размирица.; „bozgun”, турски

бозгунлук м. – размирно време; „bozgunluk”, турски
боздуган м. истор. - оръжие, използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка); „bozdoğan“, турски

бозлук м. – целина, бозалък

бозма ж. – първа оран

бозмасъ – 1.Смесен, от смесена порода. 2.Неистински, развален, фалшив.; „bozma”, турски

бозум м. - гроздобер
бой м.разг. - ръст; височина; „boy“, турски

бойлия ж. – пушка с дълг цев и точна стрелба; „boylu”, турски

боклатисам гл. – замърся, оплескам, разваля, „boklatmak”, турски

боклатмъш м. – посерко; „boklatmiş

боклук м. – 1.Отпадъци, нечистотия, смет. 2.жарг. грубо. обидно Жена с осъдително поведение. 3.жарг. грубо. обидно. Мръсник. 4. жарг. грубо. Мръсна, нечиста работа.; „bokluk”, турски

боклукчия м. – мъж, назначен да събира и изхвърля боклука от населено място; „boklukğu”, турски

бол нареч. разг. – 1.Много, предостатъчно, в изобилие. 2.Изобилие.; “bol”, турски

болаким – дано

болджа – множко; „bolca”, турски

боллук м. – изобилие; “bolluk”, турски

бомбашир м. – нарочен пратеник на властта по уреждане на някой финансов или административен въпрос

борозан м. – тръба за свирене; „borazan”
борса ж.- специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.), по името на холандския търговец Ван дер Борсе; „borsa“, итал.

борсук (бурсук) м. – 1.Язовец. 2.жарг. неодобр. грубо Необщителен, неконтактен, затворен човек.; „porsuk”, турски
борч м. разг.- паричен дълг; „borç“, турски

борчак м. – кръмно растение за храна на животни, подобно на фий; „burçak”, турски

борчлия м. разг. – длъжник; „borçlu”, турски
бостан м.- място, засято с дини и пъпеши; „bostan“- градинка, турски от перс.
бостанджия м. - 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши. 2. Охранител на султана във феодална Турция.; „bostancı“, турски

бохча ж. разг. диал. - парче плат за пренос на багаж, вързоп, денк, покривка; „bohça“, турски

бохчалък м. разг. – комплектовани сватбени дарове, предназначени за едно лице; „bohça”, турски

бошандисам се гл. – раздвижа се

бошандисвам, бошандисам гл. – изпразвам (за пушка); „boşalmak“, турски

бошбуазлък, бошбоазлък м. – бъбривост, празнодумство, празни приказки; „boşbogazlik”, турски
бошлаф м. разг.- празни приказки; „boş lâf“, турски

боюндрук м. – ярем; „boyunduruk”, турски

боюрултия ж. – заповед, постановление

боя ж. – багра, багрило

бояджия м. – 1.Човек, който работи в бояджийница или има такава; човек, който боядисва нещо. 2.жарг. нов. Човек, който лесно мени убежденията си.; „boyaci”, турски

боямба ж. – кърпа или шалче за врата; „boyanbağ“, турски
бракма ж. разг.- раздрънкан предмет, пред счупване; „bırakma“, тур-ски

брактиса гл.- пометна

брантия ж. – стара, развлечена жена или мома; „birakmak”, турски

буаз м. – проход

буга м. – бик; ”boğa”, турски

будак м. – чеп, израстък на дърво (страната откъм клона)
будала ж. м. разг.- глупак; „budala“, турски от ар.

буджак м. – кът, ъгъл, обикновено до огнището; „bucak”, турски

бузалък м. – вид трева

бузгун м. – поражение; „bozgun”, турски

букаалък м. – крачол

букаи мн. – спънки, вериги, окови; „bukaği”, турски
буламач м.разг. - безвкусно ястие; „bulamaç“- тесто, турски

булашик м. – нечиста работа, мръсна работа

булгур м. – счукано или едро смляно жито за варене и приготвяне на ястие; „bulgur”, турски

бумбар м. – коледна гощавка

бумбарек – благословен

бунак м. жарг. грубо – 1.Тъп, малоумен, ограничен човек, глупак. 2.Старец, изпаднал във вдетиненост.; „bunak”, турски

бунар м. диал. – кладенец, извор; „bunar”, турски

бурия ж. разг.– духов инструмент, тръба; „boru”, турски

бурма ж. разг. – винт; „burma”, турски

бурмалия – 1.Завит, засукан. 2.Скопен.; „burmali”, турски

бурун м. – 1.Малка земна издатина. 2.Нос на обувка.; „burun”, турски

бут м. – част от крак на животно от коляното до хълбока, кълка; „but”, турски

бухария ж. – парапет от летви или дъски; „buhar”, турски

бучакчийница ж. – работилница за ножове

бучакчия м. – ножар; „buçakçi”, турски

бушама ж. – преграда; „buşama”, турски

буюр, буюрун, буюрунус – заповядай, заповядайте; „buyur”, турски

буюрдисвам, буюрдисам гл. – заповядвам; „buyurmak”, турски

буюрултия, буюрунтия ж. – писмена правителствена заповед; „buyurultu”, турски

бърдук м. – стомна

бърдуче ср. – 1.Малка стомничка за ракия и др. 2.Малка стомничка – сувенир. Издава звуци, когато е пълно с течност и се надува от малкия отвор.; „bardak”, турски

бюз-бютюн нареч.– изцяло, съвсем; „bütün”, турски

бюеме – блато, безотточна вода

бюлбюл м. – славей; „bülbül”, турски

бюлюк (билюк) м. остар. – 1.Стадо. 2.прен. Множество, дружина, куп, тълпа.; „bölük”, турски

бюрек м. – вид баница с пълнеж; „börek”, турски