Турските думи в българския език

Използвани съкращения:

ИЗТОЧНИЦИ:

1. Уикипедия; bg.wikipedia.org>wiki

2. Речник на турските думи в българския език; turknet.freesmfhosting.com

3. Тълковен речник на българския език; talkoven.com

4. rechnik.info

5. Речник на турските думи в българския език; bg.wikibooks.org>wiki

6. 20 култови турцизми в българския език; www.lifebites.bg

7. Речник на най-известните османо-турски думи в българския език; www.protobulgarians.com

8. Уикиречник; bg.wiktionary.org

9. www.onlinerechnik.com

10. 7 турски думи, с които трябва да внимавате; clubbalkanica.wordpress.com

11. Речник на българския език; rbe.chitanka.info

12. www.entranslator.ro>turski-bulgarski-online-rechnik

13. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи; www.bgjourney.com

14. Турски елементи в българското словообразуване. Людвиг Селимски; ispan.waw.pl>Selimski

15. Тълковен речник на турцизмите в българския език; bulgari-istoria-2010.com V_Krasteva_Turcizmite_v_BG

А

 

ааза, аза ж. – член на общински, околийски или областен административен съвет, комисия, съд и подобни; мн. – членове на организация; „aza”, турски от ар.

аб ж. – вода; „ab”, перс.
аба, ваба, хаба ж.- 1.Дебел вълнен плат; шаяк. 2.Връхна мъжка дреха от същия плат.; „aba“, турски от ар.

абаджилък м. – 1.Занаят за производство на аба. 2.Шиене или продаване на аби.; „abacilik”, турски

абаджия м. – 1.Производител на аба. 2.Шивач на аби и горни дрехи. 3.Търговец на готови горни дрехи: аби, потури. 4.Член на абаджийския еснаф.; „abaci”, турски

абанос м. – 1.Тропическо дърво, чиято здрава и естествено черна, червена или тъмна дървесина се употребява за скъпи мебели и художествени изделия. 2. Предмет от абаносово дърво.; „abanoz”, турски през ар.

абдал м. разг. – глупак, простак; „aptal“, турски от ар.

абдест м. – обредно умиване на ръцете и краката при мюсюлманите преди молитва; „abdest”, турски

абла ж. диал. – по-голяма по възраст жена; сестра, кака; „abla”, турски
аванта ж. разг. - облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път; „avanta“, итал. „avanti“

авджилък м. разг. – лов, ловджийство; „avcilik”, турски
авджия м. разг. – ловец; „avcı“, „av“– лов, турски
авер м. разг. - другар; приятел; „havari“, турски от ар.

авлия ж. - ограда
ага м. истор. - 1.Звание на военачалник в Османската империя. 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на турското робство). 3.Господин, господар, ага.; „аğа“, турски

агалар м. остар. – господар; „аğаlar“, турски

агалък м. истор. – господарско поведение

аглок м. диал. – сватбарска кърпа; „yağlik”, турски

агъл м. диал. – обор за добитък, кошара; „ağil”, турски

агърлък м. – пари, които родителите на момчето дават при годежа на бащата на момичето; „ağirlik”, турски

ад ср. - име
адаш м. разг. – съименник; „adaş“, „ad“- име и „daş“– другар, турски

адет м. разг.– навик, обичай, ред, нрав; „adet”, турски

аджаип прил. неизм. остар.– чудноват, интересен, особен; „acayip”, турски

аджамалък м. остар.- неопитност; „acemilik”, турски

аджамия м. разг., пренебр. – неопитен, несръчен човек; „acemi”, турски

аджеба (аджаба) междум., разг. – всъщност, наистина, чудно, „ Дали е?“; „acaba”, турски

аджем пилаф м. остар. – източно ядене от варен ориз, полят с масло; „acem pilâv”, турски

аджемски прил. остар. – персийски; „acem”, турски

аджидисвам гл. остар.– съжалявам за нещо или някого, жаля; „acimak”, турски

адлийка ж. остар. – вид стара монета; „adli”, турски

аждер м. диал.– змей, хала, „acder”; турски от перс.

аждерко м. диал. – юнак; „acder”, турски от перс.

азглън – сладострастен

аздисал гл. диал.– разлудувал се; „azmak”, турски

азлък м. остар. – преден край на цигаре, който се слага в устата; „ağizlik”, турски

азмак м. – мочур, тресавище; „azmak”, турски

аип нареч. диал. – срамно, неприлично; „ayip“, турски

айвания ж. – зимен сорт жълто-червена ябълка; „ayva”-дюля; турски

айгър м. разг. – жребец; „aygir”, турски
айде – хайде

айлък м. остар. – заплата, възнаграждение; „aylik”, турски

айляк м. разг. неодобр. - незает, свободен от работа, безработен; „aylak”, турски

айнаджилък м. диал. - хитруване, недобросъвестност, шмекерия; „aynaci”, турски

айнаджия м. диал.– човек, който използва всякакви хитрини, за да не работи, лентяй, измамник, хитрец; „aynaci”, турски

айналия прил. неизм. – хубав, красив; „aynali”, турски

айнасъс прил. обидно – лош, грозен; „aynasiz”, турски

айол неизм. диал. – обръщение - ей ти!; „ayol”, турски

айран м. - мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено); „ayran“, турски

айрък м.- троскот

ак прил. - бял, бяло

акарет м. остар. – недвижим имот; „akarat”, турски

акатма ж. диал. – вид турска палачинка, суха, с шупли; „akitma”, турски

акинджи м. остар. – нападател, разбойник, грабител; „akinci”, турски
акран м. разг. остар.- връстник; „akran“, турски от ар.
актария ж. – прехвърляне

актарски прил. остар. – бакалски; „aktar”, турски

акче ср. – стара турска сребърна монета
акъл м. разг. - ум; разум; „akıl“, турски от ар.

акъллия м. разг. – умен човек, умник; „akilli”, турски

акънтия нареч. диал. – безредно, безразборно, както падне, „akinti”, турски

алабаш м. – сладка червена ряпа, гулия; „alabaş“, турски

аладжа ж. диал. – домашно тъкано памучно платно, шарена (дреха); „alaca”, турски

аладжак м. диал. – паричен дълг; „alacak”, турски

алай м. диал. – 1.Свита, дружина. 2.Пасаж от риба.; „alay”, турски

алайка ж. диал. остар. – прислужница, компаньонка; „alay”, турски

алалем нареч. разг. – като че ли, сякаш, струва ми се, кой знае; „Allah alem”;турски

аланкоолу м. разг. пренебр. – обръщение с презрително отношение: глупако, простако; „yalan”- лъжа; “oğul”– син; турски

алашик прил. – навикнала, привикнала, свикнала, приучен; „alişik”, турски

алащисвам гл. диал.– свиквам, навиквам, привиквам; „alişmak”, турски

Аллах м. собств.– име на Бог в исляма; „Allah”, турски

аллах керим нареч. остар.– Бог е щедър! Каквото даде Господ!; „kerim” - щедър, великодушен; турски

алма ж. остар. – украса на женска дреха; „elma”, турски

алтън м. остар. – стара златна турска монета; „altin”, турски

алтън прил. неизм. остар. – златен

алтъпатлак м. разг. – револвер с шест патрона; „altipatlar”, турски

алчак м. диал. – ниско място, ниска гора; „alçak”, турски

алъш-вериш м. разг. неодобр. – вземане-даване, търговия, работа; „alişveriş”, турски

аман междум. неодобр. – за изразяване на досада; „aman”, турски

аманет м. остар. – вещ, дар, поверени на някого за съхранение; „amanet”, турски от ар.

аман-заман междум. разг. неодобр. – в крайна нужда съм, помощ; „aman zaman”, турски

амел ж.- дейност, действие

амуджа м. диал. – вуйчо, чичо или братовчед; „amka”, турски

анадънму неизм. диал. – разбра ли?; „anladinmi”, турски
ангария ж истор. остар. нареч. – 1.Принудителна, неплатена работа по време на турското робство. 2.Безплатно, по принуда. ; „angarya“; гръцки- „angarye“; турски

ангът м. диал. – вид дива патица; „angit”, турски

ангъш м. диал. – ритла на кола; „angiç”, турски

анджак нареч. разг. – именно, точно, тъкмо за; „ancak”, турски

аннатиса гл. - разказа
антерия ж. истор. - широка горна дреха, подобна на халат (може подплатена); кафтан; „аntеri“, турски от ар.
апап м. разг. - 1.Приятел; другар. 2.жарг. неодобр. Пакостник, разбойник.; „ahbap“, турски
апаш м. - разбойник

ара ср. - разстояние

араба ж. разг. - товарна кола, каруца; „araba”, турски

арабаджилък м. остар. - превоз на чужда стока със своя кола; „arabaci”, турски

арабаджия м. остар. – 1.Колар. 2.Който поправя коли.
арабия (понякога харабия) м. разг. - добър човек; добряк; „harabî“, турски от ар.

аралък м. – процеп, цепка, пролука

арап (-ин) м. – арабин, чернокож, негър; „arap”, турски

аргатин м. - работник

аретлик м. диал. – приятел, побратим; „ahretlik”, турски

арк м. – вада (воденица)

арка ж. - опора
аркадаш м. разг. остар. - другар; побратим; „arkadaş“, турски от „arka“ – опора

аркадашлар мн. разг. прен. – другари, приятели; „arkadaşlar”, турски
армаган м. разг. остар. - подарък от човек, който се прибира от чужбина; „armağan“, турски

армуд м. диал. – плод на круша; „armut”, турски

арпа ж. диал. – 1.Неолющен ориз. 2.Ечемик.; „arpa”, турски

арпаджик м. – дребен червен лук за садене; „arpacik”, турски

артисвам гл. разг. неодобр. – оставам в повече, в излишък, изоставам; „artik”, турски

артък м. диал. неодобр. – излишък; „artik”, турски

артърдосвам гл. – спестявам; „artirmak”, турски

аршин м. остар. разг.- 1.Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.Линия за измерване с тази дължина „arşın“, ар. „arş“ – лакът; турски от ар.

аръш м. – процеп (на кола)
аскер м. разг. остар.- войник (войска); „asker“, турски от ар.

аскерлик м. остар. – военна служба

аскерлия м. остар.- военнослужещ
аслан м. остар.- лъв; „aslan“ или „arslan“, турски

аслъ (асъл) нареч. разг. – наистина, действително, всъщност; „asil”, турски

асма ж. – висока дворна лоза; „asma”, турски

астарджия м. остар. – тъкач на тънки платове; „astarci”, турски
ат м. разг. - 1.Добре гледан кон; жребец. 2.Човек, заемащ висок обществен пост; „at“, турски - кон
ата м. разг. - баща; прародител; прадядо; „ata“, турски

атлазен прил. – вид лъскав копринен плат; „atlas”, турски

атлия прил. неизм. остар. – човек, който е с кон, конник; „atli”, турски

атпазар м. разг. – пазар за покупко-продажба на коне; „atpazar”, турски
аферим междум. разг. - Браво! Хвала! Отлично!; „Aferim!“, турски

афие м. диал. – доносник; „hafi”, турски

афиф прил. неизм. разг. – слаб, нездрав, несериозен, лек, лекомислен; „hafif”, турски

ахламур ж. - липа
ахмак м. разг. - груб израз за глупак, дръвник; „ahmak“, турски от ар.

ахтар, (-ин) м. – дребен търговец на бакалски стоки; „aktar”, турски

ахчак м. диал. – ястие със сгъстено след изваряване овче мляко; „aş“, турски

ахчийница ж. – готварница

ахчия м. – готвач; „ahçi”, турски

ачигьоз прил. неизм. – отракан, отворен, буден, хитър човек; „açikgöz”, турски

ачик прил. неизм. разг. – ясен, неприкрит, отворен, свободен; „açik”- турски

ачиклък м. диал. – открито, голо място; „açiklik”- простор, яснота, турски

ачик-одая ж. остар. – стая на гостоприемница; „açik“, турски

ашик м. – 1.Кокалче от агнешки крак за игра. 2.Певец на любовни песни.; „aşik”, турски

ашикере нареч. разг. – явно, очевидно; „aşikâre”, турски
ашколсун междум.- Браво!; Отлично!; „aşkolsun“, турски

ашладисан прилаг. – 1.Присаден, облагороден. 2.Ваксиниран.; „aşilamak”, турски

ашладисвам гл. – 1.разг. Присаждам дърво, растение, лоза, за да го облагородя. 2.остар. Ваксинирам.

ашуре ср. диал. - варено жито със захар и сухо грозде; „aşure”, турски

ашъма ж. диал. – изхабяване, ръждясване; „aşinma”, турски

аянин м. истор. – турски областен управител; „âyan”, турски